Маските паднаха: Кой всъщност стои зад „независимия“ Андрей Гюров

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Писна ни от фалшиви пророци, които ни се усмихват от жълтите павета и се представят за чисти, независими граждански кандидати, докато зад гърба им се мъдрят партийните централи на ДСБ, грантаджийските НПО-та и цялата сглобка на прогнилия соросоиден елит.

Маските окончателно паднаха и лъжата лъсна с пълна сила в момента, в който стана ясно, че така нареченият „граждански инициативен комитет“ не е нищо повече от добре смазана машина за пране на политически кариери и бели петна в биографията. Вместо да ни занимават с фалшивия си морализаторски патос, тези хора трябва да отговорят на елементарни въпроси, които разкриват цялата им лицемерна същност. Цялата тази схема е предварително сготвена зад кулисите, а не някакво спонтанно гражданско пробуждане, както се опитват да ни внушат платените им анализатори и придворни медии.

Най-наглото в цялата история е опитът да ни убедят, че Андрей Гюров се е появил от нищото като независим спасител на нацията, при положение че партийните конспиратори знаеха за кандидатурата му още през лятото, когато държавата беше във ваканционен режим. На първи септември същият този кандидат ни убеждаваше с честни очи, че комитетът му няма нищо общо с политически централи и че не дължат никому нищо, но удобно пропусна факта, че месеци по-рано партийни лидери от ДСБ вече публично мобилизираха общността си зад него. Господин Гюров, стига театър и евтини номера пред камерата! Ако наистина сте независим играч, защо партийният апарат знаеше името ви наизуст месеци преди официалния старт и кой точно ви спусна от софийските тайни кабинети? Това не е гражданска инициатива, а чиста проба партийна партизанщина в цивилни дрехи, целяща да реанимира провалени политически субекти, които хората отдавна отсвириха на изборите.
Не по-малко отвратително е поведението на интелектуалците на повикване, които услужливо забравиха собствените си думи, за да се наредят на опашката за власт и влияние. Сред подписалите се за този политически фарс с гордост изпъкват фигури като Захари Карабашлиев, който само преди няколко години гръмко декларираше от страниците на вестниците и телевизионните екрани, че партийните пристрастия нямат място в културните институции и че той няма никаква партийна линия. Е, господин Карабашлиев, къде отидоха тези принципи днес и как се спи на партийната постеля на същите тези политически кръгове, които уж заклеймявахте преди време? Когато мирисът на власт, грантове и президентски амбиции замирише силно, моралът първи отива в кошчето за боклук, а на негово място се появява добре познатото безскрупулно лакейничене. Точно това разкрива истинската физиономия на целия инициативен комитет – сбор от хора с плаващи принципи, готови да подменят каузите си срещу удобни позиции и публичен блясък.
Още по-скандално е, че на българските граждани се предлага за държавен глава човек, чието име е синоним на тежък институционален скандал и чието отстраняване от Българската народна банка беше аргументирано и потвърдено на европейско ниво. Вместо да дава честни и подробни обяснения пред обществото защо собственият му Управителен съвет го изрита от ръководството на централната банка и защо европейските магистрати отхвърлиха претенциите му, Андрей Гюров бяга от отговорност и се хвърля в президентската надпревара с очевидната надежда да си осигури спасителен политически имунитет. Човек, който е в постоянен съдебен спор с държавните институции и чиято финансова почтеност е поставена под сериозна въпросителна, няма моралното право да говори за институционален ред и законност. Това е наглост от най-висока степен, която обижда интелекта на всеки български гражданин и превръща изборния процес в спасителен пояс за компрометирани управленци.
В тандем с този административен провал върви и Георги Кандев, който ни се представя като някакъв безупречен защитник на сигурността и реда, макар обществото много добре да помни какво беше състоянието на държавата под неговото ръководство. Кандев беше човекът, който до лятото оглавяваше професионалното ръководство на МВР до момента, в който столът под него започна да се клати, а след това бързо смени униформата с политически амбиции. Обществото вече даде своята категорична оценка за управлението на вътрешното министерство в този период и ако отворим статистиката за престъпността, наркотиците, мигрантския натиск и безумните резултати на терен, ще видиме реалната картина зад празните думи за сигурност. Не можеш да се явяваш като спасител на правовия ред, когато си бил част от система, чиито резултати бяха публично осъдени от цялото българско общество, а сега се опитваш да използваш политическата сцена като индулгенция за миналите си провали.
Когато се разрови дълбоко под повърхността на този така наречен граждански комитет, става ясно, че списъкът с имената не е някакъв случаен сбор от родолюбиви българи, а истинска селекция на старите лица на прехода, бивши министри, НПО-паразити и грантояди, които с десетилетия смучат ресурсите на държавата. Там няма нищо ново, нищо свежо и нищо независимо, а само същият този затворен софийски кръг от хора, които смятат България за своя лична бащиния и се опитват отново да ни наложат своите марионетки. Тези хора нямат смеемост да се явяват с открити лица и истински партийни листи пред избирателите, защото знаят, че хората ги отблъскват, затова се крият зад фалшиви граждански комитети и подставени лица. Време е тази фасада да бъде разбита на пух и прах, за да види цяла България кой наивно ни приканва да гласуваме за поредния политически Франкенщайн, сглобен в тайните лаборатории на задкулисието.