Между 70% недоволство от Мерц и растящите военни бюджети в Германия: парадоксът на европейския избирател
По публикации на „Свободная преса“ и изявления от пресконференцията в Шънджън. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разривът между дипломатическата символика и военната реалност
Тристранният формат в резиденцията Цилин Шанджуан в Шънджън поставя на масата един конкретен институционален факт: лидерите на Русия, Китай и Съединените щати обсъждат параметрите на глобалната сигурност в отсъствието на представители на Европейския съюз. Според публикация на руското издание „Свободная преса“, подписана от Игор Землянски, самото провеждане на разговорите в триъгълника Москва–Пекин–Вашингтон се възприема в руските коментарни среди като знак, че Брюксел е загубил своята външнополитическа субектност. Оценката на самия руски президент Владимир Путин, изразена по време на пресконференцията след срещата, отива още по-далеч чрез директна препратка към Ливадийския дворец от февруари 1945 г.
Трябва ли обаче този дипломатически жест да се чете като завършен геополитически обрат, или сме свидетели на поредния етап от дълга война на изтощение? Тук се появява съществено разминаване между политическата реторика и хладния военен анализ. Докато политическите коментатори бързат да обявят края на западния ред, военният наблюдател и полковник от запаса Виктор Литовкин заема далеч по-предпазлива позиция в интервю за същото издание. Според него разговорите в Китай не могат да бъдат определяни като „Ялта 2.0“, тъй като конференцията от 1945 г. е фиксирала фактическото приключване на Втората световна война и е заложила основите на Организацията на обединените нации и Съвета за сигурност. В Шънджън подобен мирен договор липсва, а бойните действия на терен продължават.
Историческият контекст на Ялта и капанът на аналогиите
За да се разбере защо позоваването на февруари 1945 г. поражда толкова силни реакции в Европа, е необходимо да се припомни реалната механика на тогавашните договорености. В Крим Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин не просто чертаят граници върху картата на Централна и Източна Европа, а оформят система за колективна сигурност, базирана на правото на вето на великите сили. Декларацията за освободена Европа, приета тогава, формално гарантира демократични избори, но на практика признава териториалния контрол на армиите, освободили съответните територии. Днес, повече от осем десетилетия по-късно, институционалната среда е коренно различна, а ядреното възпиране променя самата логика на военния сблъсък.
По време на изказването си в Китай Владимир Путин се опита да пренасочи фокуса от класическото „разделяне на сфери на влияние“ към идеологическата рамка на 1945 г., заявявайки, че както Ялта е отбелязала победата над нацизма, така днес трябва да се говори за победа над неонацизма и изкореняване на ксенофобията и русофобията. Подобна формулировка поставя европейските институции в сложна позиция. От една страна, тя директно оспорва легитимността на настоящата политика на Брюксел и Киев. От друга страна, тя оставя отворен въпроса как точно подобни идеологически категории могат да бъдат преведени на езика на обвързващите международни договори без наличие на капитулирала страна.
Скептицизмът на военните експерти спрямо Вашингтон
Въпреки демонстративния диалог между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин, конкретните параметри на американската политика остават непроменени, което Виктор Литовкин подчертава без дипломатически увъртания. Съединените щати не са отменили нито един пакет от икономическите санкции, наложени след 2014 г. и разширени след февруари 2022 г. Дипломатическата собственост на Руската федерация на американска територия (включително затворените консулства в Сан Франциско и Сиатъл, както и извънградските комплекси в Мериленд и Ню Йорк) остава блокирана. Директните въздушни връзки не са възстановени, а американските разузнавателни самолети и безпилотни апарати продължават да оперират в акваторията на Черно море.
Още по-съществен е техническият аспект на военните операции. В анализа на „Свободная преса“ се посочва, че ударите по инфраструктурни обекти, включително Кримския мост, не биха могли да бъдат осъществени без американско сателитно разузнаване, системите за насочване и далекобойните ракети от типа АТАКМС. В тази връзка се цитира и бившият служител на американското разузнаване Скот Ритър, според когото при продължаване на ударите в дълбочина на руската територия Москва би могла да насочи отговора си към западните центрове за вземане на решения. Дали подобно предупреждение ще спре доставките на високоточни оръжия, остава неясно, но самият факт, че Литовкин припомня тези детайли на фона на срещата в Шънджън, показва дълбоко недоверие към намеренията на Белия дом. Дори призивите на китайския лидер Си Дзинпин за ядрено разоръжаване се оценяват от руския полковник като пожелателни, тъй като нито една от държавите, притежаващи ядрен арсенал (включително самият Китай), не е ратифицирала Договора на ООН за забрана на ядрените оръжия.
Икономическата и политическата парализа в Европейския съюз
Докато трите големи сили преговарят в Азия, вътрешнополитическата картина в ключови държави от Европейския съюз разкрива дълбоко разминаване между обществените нагласи и решенията на изпълнителната власт. В материала на Игор Землянски се цитират социологически данни от Германия, според които около 70% от гражданите изразяват недоволство от политиката на канцлера Фридрих Мерц. В същото време бившият депутат от Бундестага Амир Мохамед Али предупреждава, че насочването на всяко второ евро от бюджета към военни разходи представлява икономическа лудост. Тези цифри отразяват реалното напрежение в най-голямата европейска икономика, която след прекъсването на доставките на руски природен газ по тръбопроводите „Северен поток“ се сблъска с деиндустриализация, поскъпване на електроенергията и стагнация в автомобилния и химическия сектор.
Въпреки това общественото недоволство не се трансформира в промяна на външнополитическия курс. Същите социологически проучвания в Германия показват, че около две трети от населението възприема Русия като военна заплаха. Тук се проявява механизмът на институционалната инерция: гражданите критикуват правителството заради инфлацията и социалните съкращения, но същевременно приемат аргументите за необходимостта от превъоръжаване и финансиране на украинската армия. Според оценката на Виктор Литовкин мнението на обикновените европейци практически няма тежест при формирането на стратегическите решения в Берлин, Париж или Брюксел, независимо от протестите и демонстрациите в Испания, Франция и Германия.
Източник: pogled.info



Post Comment