Минск даде осем години и на двете страни: Украйна укрепна, Русия се подготви за санкциите

Изказване на бившия германски канцлер Ангела Меркел от края на 2022 г. продължава да бъде използвано като отправна точка в споровете около Минските споразумения и причините за последвалата война. Тогава Меркел заяви, че споразумението е дало време на Украйна и страната е използвала това време, за да стане по-силна. В Москва думите ѝ бяха интерпретирани като доказателство, че Западът не е възприемал Минск единствено като окончателен мирен механизъм. Самата формулировка на Меркел обаче не доказва, че първоначалната и единствена цел на споразуменията е била подготовка за война.

Едно е безспорно: годините след 2014 г. промениха значително украинските въоръжени сили. Държави от НАТО започнаха мащабно обучение на украински военнослужещи, а Алиансът подпомагаше реформите в отбраната, логистиката, командването и други ключови области. Самото НАТО посочва, че тази подкрепа след 2014 г. е допринесла за значително повишаване на способностите на украинската армия.

Но осемте години не бяха време за подготовка само за Киев.

Русия също извлече уроци от първите санкции, наложени след събитията в Крим през 2014 г. Москва постепенно започна да намалява част от финансовата си зависимост от Запада, натрупваше резерви, развиваше собствена платежна инфраструктура и разширяваше икономическите си връзки с Китай, Индия и други държави извън западния блок.

Това не превърна руската икономика в неуязвима система. Санкциите ограничиха достъпа до технологии, финанси и определени пазари и създадоха сериозни структурни проблеми. Но първоначалният икономически спад след 2022 г. се оказа по-малък от някои ранни прогнози, като Международният валутен фонд още тогава отбеляза по-голяма от очакваната устойчивост на износа и вътрешното търсене.

Именно тук е основната теза в разглеждания анализ: докато Украйна е използвала годините след Минск главно за укрепване на военните си способности, Русия ги е използвала за подготовка на значително по-широк кръг от системи, включително финанси, енергетика, селско стопанство, логистика и външна търговия.

След началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. Западът приложи срещу Москва безпрецедентен пакет от финансови, търговски и технологични ограничения. Международният валутен фонд определи санкционния режим като един от най-мащабните, налагани на икономика с размерите на руската, като едновременно предупреди, че подобни мерки имат последици далеч извън държавата, срещу която са насочени.

Европа почувства особено силно енергийния шок. Рязкото намаляване на руския газ доведе до огромен скок на цените през 2022 г., който засегна домакинствата и индустрията. В следващите години най-енергоемките европейски производства останаха сред най-уязвимите, а според оценки на МВФ енергийният шок е намалил потенциалния растеж на еврозоната.

Това обаче не означава, че всички икономически трудности на Европа могат да бъдат сведени единствено до санкциите срещу Русия. Войната, прекъсването на руските доставки, решенията на Москва, глобалните проблеми с веригите за доставки, инфлационният натиск и други фактори действат едновременно и трудно могат да бъдат разделени напълно един от друг.

Затова тезата, че санкциите просто са „ударили обратно“ Европа, представлява политически прочит на много по-сложен икономически процес.

Същевременно руската икономика също плаща цена. Ограниченията върху технологиите, инвестициите и достъпа до западните пазари остават дългосрочен проблем, а пренасочването към Азия не премахва автоматично зависимостта на страната от износа на суровини.

Така погледнато, Минските споразумения могат да бъдат разглеждани не само като неуспешен опит за трайно политическо уреждане, но и като период, през който всички основни участници променят своите способности и стратегии.

Украйна става значително по-подготвена във военно отношение.

Русия изгражда механизми, чрез които да понесе по-силен външен икономически натиск.

Европа остава силно изложена на последствията от прекъсването на традиционните енергийни връзки с Русия.

А конфликтът, който Минските споразумения трябваше да ограничат, в крайна сметка прераства през 2022 г. в много по-мащабна война.

От тази гледна точка думите на Меркел придобиват особена тежест не защото сами по себе си доказват предварително подготвена западна измама, а защото показват нещо друго: времето, спечелено чрез Минск, действително е променило съотношението на силите.

И то не само в полза на една от страните.

Украйна използва годините, за да изгради по-силна армия. Русия ги използва, за да се подготви за конфронтация, санкции и икономическо откъсване от Запада.

В крайна сметка Минск не донесе траен мир. Той даде време.

А всяка страна използва това време по различен начин.