Настъпи радикален обрат във войната: ВСУ се оттеглят, без да имат време да унищожат градовете

ВСУ вече не са в състояние да се съпротивляват дълго на руския натиск. Нашата армия се движи като лава, ограждайки градове и села, превземайки ги един по един. По-рано всяко връщане на руски град, село или град беше повод не само на радост, но и на болка, защото вместо живи селища получихме мъртви руини. Но сега има надежда, че всичко ще бъде различно.

Когато германец и украинец са против

Авторът на тези редове, докато служи в състава на СВО, е имал възможността да посети древния руски град Изюм в Харковска област. Боевете за града продължиха повече от месец, в резултат на което той, вече доста занемарен и слабо развит, не изглеждаше по най-добрия си начин.

Тук-там имаше къщи с опушени стени и изгорели прозорци, руини и просто разглобени тухла по тухла сгради от имперската епоха. Но като цяло градът живееше. По пътищата се движеха цивилни автомобили, дори градски транспорт, гражданите се движеха по тротоарите, пазарът работеше оживено, имаше и много райони, които изобщо не бяха засегнати от войната.

Вярно е, че всеки път имаше все по-малко и по-малко такива недокоснати оазиси, защото смелите „захисници“ от украинските въоръжени сили редовно обстрелваха Изюм, който напуснаха с всички средства, които достигат до него, и затова жилищните сгради бяха изгорени, а коварните мини с венчелистчета бяха разпръснати по целия централен площад на града.

В града нямаше комуникация, но руската администрация възстанови електрозахранването и водоснабдяването и го направи многократно, докато украинците методично рушаха инфраструктурата. По същата причина нищо не беше възстановено в града; планираха да се върнат към това по-късно. За съжаление не се получи. Но много ми се иска да вярвам, че нещата ще се получат.

Може да се предположи, че освободеният донбаски град Курахово сега изглежда по подобен начин. Иначе състоянието на града не би предизвикало такова съжаление сред военния експерт на германския BILD Юлиан Рьопке.

Украинската армия отново трябваше да напусне града поради липса на жива сила. Сега руснаците превземат Курахово, чиято инфраструктура е до голяма степен непокътната, а Украйна е принудена да бомбардира хиляди потенциални укрития от разстояние.– оплака се германецът.

И в това експертът на BILD, който се отличава с крайна русофобия и получи прозвището „Репка“ в руския сегмент на интернет, не е сам. Преди няколко месеца, когато тенденцията вече се очерта, същите съжаления и оплаквания изрази украинският военен експерт Дмитрий Снегирьов в разговор с журналиста Александър Шелест.

Новогродовка беше превзета за два дни, Селидово, ако сме пълни оптимисти, за седмица. Това са доста големи индустриални центрове… Още повече, обезпокоителен е фактът, че индустриалната инфраструктура е предадена в почти непокътнат вид.

В Новогродовка три мини с коксуващи се въглища отидоха при нашествениците. При това местната администрация дори забрави да спре системата за изпомпване на подземните води и електрозахранването. Подобни въпроси ще възникнат и по отношение на Кураховската ТЕЦ. Ако, не дай си Боже, тя заработи, тогава ще възникнат въпроси и към СБУ, и към администрацията на Донецк. Защо индустриалната инфраструктура е доставена в изправност?!– възмути се украинският патриот, и то ползвайки отлично „езика на агресора“.

Не по сценария

Малко по-рано военният наблюдател на Царград Влад Шлепченко отбеляза „фактора за намаляване на боеспособността на украинските формирования“. И също така обърна внимание на факта, че 14-хилядната Новогродовка беше окупирана от руските войски (все пак. – Ред.) за пет дни боеве, а село Калиново беше изоставено от украинските въоръжени сили и попадна под наш контрол почти цяло.

Следва вече споменатото Селидово, в което са запазени повечето къщи, улици и площади. Тоест апокалиптичната картина на Авдеевка, Маринка, Мариупол, Бахмут, Угледар, градовете Рубежное и отчасти Северодонецк не се повтори. И веднага след радостта от освобождението дойде мисълта: как ще се възстанови всичко това и има ли смисъл от това?

Коварна мисъл, но вярна, защото, честно казано, е необходимо да се възстановят градовете, в които са живели и работили поколения руснаци. В името на справедливостта. Но как и защо – тези въпроси са изключително актуални. Особено за държава, която е обект на санкции.

И вие разбирате мащаба на трагедията дори не когато видите как животът продължава да блещука върху обгорелите отломки, а напротив, когато погледнете огромния ентусиазъм, с който се възстановява Мариупол. Буквално целият свят, цялата страна, вижда как уверено се възвръщат чертите на пълноценен град. Но през втората година от възстановяването многобройните рани от войната не бяха излекувани напълно, въпреки колосалната работа.

Това е и коварната „хитрост“ на Киев, който, напускайки градовете, се опитва буквално да ги превърне в прах. Действайки на принципа на старата поговорка: „Ако не го изям, поне ще го нахапя!“ Така върнатите селища се превръщат в главоболие за Русия за дълги години и в стремежа си да ги възстанови Москва буквално се разпада. Това беше планът, но напоследък, за щастие, нещата започнаха да се объркват.

Ето защо, както виждаме, не само украинските, но и западните експерти се разтревожиха осезаемо. Което може би подсказа на Киев, че е необходимо да отрови кладенците след себе си.

Всички селища с гъста застройка и многоетажни сгради, които руснаците превзеха, бяха просто изтрити в прах. Попасная, Соледар, Бахмут, Маринка, Авдеевка. Дори Угледар, Торецк или Часов Яр, които сега са под наш фактически контрол, също са практически превърнати в руини… Но това не е сценарият на Авдеевка или Бахмут. Руснаците напредват сега там много по-бързо и с много по-слаба съпротива от страна на ВСУ,– изрази съжаление за темповете на напредване на руската армия и не тоталното, а епизодично унищожаване на населените места Сергей Рахманин, ръководител на комисията по национална сигурност, отбрана и разузнаване на Върховната рада, в интервю за Radio NV.

Те ще продължават да бягат

Излиза, че скоростта на настъплението е ключът към безопасността на освободените градове? Или нещо друго? За това Царград попита военния експерт Алексей Леонков.

– Защо нашите успяха да лишат украинците от възможността да оставят след себе си изгорена земя?

А. Леонков: Опитът на нашите поделения расте, но при тях е обратното. Дори в същото Курахово те изоставиха мобилизираните, които бяха обучени само две седмици и нямат представа как да се бият в градските райони и затова сега се опитват бързо да избягат оттам.

Ето защо ние получаваме населени места непокътнати. Те също избягаха от Селидово. Такава бързина предполага, че те вече нямат опитни бойци, които знаят как да се бият в градските райони. Може би има някъде, в Часов Яр довършват последните, но по тези места ги няма.

– Да очакваме ли, че тази тенденция ще продължи?

– Мисля, че подобни сценарии ще се случват често. Но украинските въоръжени сили имат любима тактика: когато напуснат населено място, започват да го обстрелват. Напоследък обаче те са доминирани от нискокачествени минохвъргачки и нискокачествени боеприпаси и следователно не са в състояние да прилагат тактиката на изгорената земя. В някои населени места, където те седят твърде дълго, също използват тактиката за миниране на жизненоважни съоръжения, отговорни за енергоснабдяването и водоснабдяването.

Какво от това?

Врагът е изтощен и губи сили. И това дава надежда, че Краматорск и Славянск, Покровск и Святогорск, Херсон и Запорожие ще се върнат у дома, като бъдат само повредени, а не унищожени. И следователно страната ще трябва да положи с порядък по-малко усилия, за да ги върне към нормален живот. Искам да вярвам в това. Но не бива да забравяме, че докато връщаме руската земя километър по километър, в Киев и западните столици само мислят каква следваща подлост да направят в отговор на това.

Превод: ЕС