Не, Гюров няма да е втори на изборите. Костадинов ще е

Кандидатурата на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов за президент може да се окаже по-значим фактор в кампанията, отколкото изглежда на пръв поглед. Това е основната теза в анализ на Милен Георгиев, публикуван в „Гласове“, според който битката за второто място може да се окаже далеч по-оспорвана.

Според автора първоначалните реакции към кандидатурата на Костадинов са били по-скоро иронични, но той смята, че подобно отношение подценява политическата ситуация. Анализът разглежда сценарий, при който Андрей Гюров и Костадин Костадинов се конкурират за второто място, ако и двамата останат основно в рамките на собствените си твърди електорати.

В публикацията се посочва, че Костадинов е изчаквал развитието на политическата ситуация, преди да обяви личното си участие. Според Георгиев това не го поставя непременно в неизгодна позиция, защото лидерът на „Възраждане“ е сред разпознаваемите политически фигури и партията му поддържа постоянна мобилизация на своите симпатизанти.

Друг фактор, посочен в анализа, е необходимостта „Възраждане“ да мобилизира собствените си избиратели след резултатите от парламентарния вот през април. Авторът разглежда президентската кандидатура и като възможност партията отново да консолидира твърдото си ядро.

Конкуренцията в националистическия и протестния политически сегмент също е част от сметката. В президентската надпревара участват и други политически фигури, сред които Ивелин Михайлов, Радостин Василев и Волен Сидеров. Според анализа това увеличава значението на личното участие на лидера на „Възраждане“, тъй като именно неговото име има най-силен мобилизиращ ефект сред собствените му поддръжници.

Особено внимание е отделено на отсъствието на собствени кандидати от страна на някои от големите политически сили. Авторът смята, че при подобна конфигурация отделни избиратели извън традиционното ядро на „Възраждане“ биха могли да се насочат към Костадинов, макар това да остава хипотеза, а не установена тенденция.

В същото време материалът е силно критичен към кампанията на Андрей Гюров и неговия кандидат за вицепрезидент. Според автора те до момента не са успели да създадат достатъчно силна политическа динамика около кандидатурата си. Това е оценка на коментатора, а не обективно измерен факт.

Като потенциален проблем за този политически лагер е посочен и скандалът „Петрохан“. Георгиев твърди, че развитието на темата може да влияе негативно върху ПП-ДБ и подкрепяната от тях кандидатура, докато други скандали в кампанията засега не носят очевиден електорален дивидент за Гюров.

Авторът прави паралел и с предишни президентски избори. Той припомня резултатите на Лозан Панов и Трайчо Трайков като аргумент, че кандидатите, подкрепяни от сходен политически спектър, невинаги постигат резултатите, които предизборните очаквания предполагат.

В анализа се отбелязва и ролята на кандидатите за вицепрезидент. Според Георгиев журналистът Петър Волгин добавя разпознаваемост към кандидатурата на Костадинов, докато той оценява партньора на Гюров като по-слабо разпознаваем обществено. Това отново е авторска политическа оценка.

В същото време материалът признава и важно предимство на Гюров: той остава основният кандидат в ясно проевропейския и пронатовския политически сегмент. Според автора това може да му осигури сериозна база от подкрепа, особено ако този електорат се мобилизира около една кандидатура.

Основният извод на публикацията не е, че Костадинов непременно ще бъде втори, а че подобен сценарий не трябва автоматично да се изключва. При близки резултати дори третото място би могло да даде на кандидата значително политическо влияние между първия и втория тур.

Президентската кампания така се очертава не само като състезание за първото място, но и като битка за това кой ще успее да мобилизира най-пълно собствения си политически лагер. А дали Гюров или Костадинов ще получи повече подкрепа, ще стане ясно единствено от действителния вот на избирателите.