Ние сме такива, каквито сме. И това е прекрасно!
Добро утро, прекрасни хора
Днес, докато вървях към офиса, благодарих на Вселената, че ми е позволила да бъда тук. Да бъда това. И да бъда точно с тези хора. Благодарих ѝ, че е създала този прекрасен свят за мен и хората въобще, че ни позволява да го „имаме“, да му се наслаждаваме. А ние наслаждаваме ли му се?
Днес, докато вървях към офиса, благодарих на Вселената, че ми е позволила да бъда тук. Да бъда това. И да бъда точно с тези хора. Благодарих ѝ, че е създала този прекрасен свят за мен и хората въобще, че ни позволява да го „имаме“, да му се наслаждаваме. А ние наслаждаваме ли му се?Не знаем какво сме, нито къде сме. Основополагащи въпроси като как се е появила Земята и хората на нея, все още търсят своето научно обяснение. Може да не трябва да е научно. Не знам. Всичко е възможно. Но аз благодаря, че имам шанса да съм тук и сега. И се моля само за едно – да остана тук и сега, докато мога, трябва, докато съм готова да си тръгна.
Ние сме малки мравки, внушили си, че са мамути. И искаме да тъпчем, да унищожаваме, да грабим, да трупаме.
А сме просто мравки. И можем да носим малко повече от собственото си тегло. Но егото ни подлъгва. И забравяме да живеем. А е пролет. И днес. Прекрасен сезон. За обичане. За радост, наслада, за възхищение – на аромати, цветове, вкусове. И лятото ще дойде после. Прекрасен сезон. За обичане. На морето, земята, житото, стръкчетата, които покълват от нищото и се превръщат в храна. И така… Кръговрат.
Но мравките не забелязват това, защото са решили, че са мамути.
Материалът Ние сме такива, каквито сме. И това е прекрасно! е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment