Нов спор в ЕС за парите НА Москва: Жалките Урсули се чудя как да ги откраднат

Европейският съюз отново обсъжда възможността замразените руски държавни активи да бъдат използвани по-широко за подпомагане на Украйна, след като Киев предупреди за сериозен недостиг на средства за отбрана и бюджетни нужди.

В ЕС са блокирани над 200 млрд. евро активи на Руската централна банка, като по-голямата част се намира в белгийския депозитар Euroclear. До момента европейските институции избягват директната конфискация на основната сума и използват предимно извънредните приходи, генерирани от управлението на тези активи.

Темата обаче отново излиза на преден план заради финансовите проблеми на Украйна.

Киев сигнализира за многомилиарден недостиг във финансирането на отбраната и настоява Европа да намери нови източници на средства. Част от държавите членки смятат, че именно замразените руски резерви трябва да бъдат използвани по-активно, вместо тежестта да пада основно върху европейските бюджети.

Нидерландия, Полша, Испания и Швеция вече настояха Европейската комисия отново да разгледа варианти за използването на блокираните руски активи. Повече от сто депутати в Европейския парламент също призоваха дискусията да бъде възобновена.

Най-сериозните резерви продължават да идват от Белгия, където се държи основната част от руските средства.

Белгийските власти предупреждават за потенциални правни и финансови рискове при директното използване на главницата. Сред опасенията са съдебни искове от Русия, последствия за Euroclear и риск за доверието в европейската финансова система.

Москва многократно е предупреждавала, че разглежда евентуалната конфискация на държавните си активи като незаконна и че ще предприеме ответни юридически действия.

Руската централна банка вече води съдебни битки, свързани със замразяването на нейни средства, а спорът постепенно се прехвърля както в руски, така и в европейски съдилища.

На този фон Европейската комисия разглежда различни правни конструкции, които биха позволили на Украйна да получи допълнително финансиране, без формално да се стига до директно отнемане на собствеността върху руските резерви.

Една от обсъжданите идеи е средствата да бъдат използвани като финансова основа или обезпечение за нови заеми към Киев. Подобни механизми целят да намалят юридическия риск, но все още няма окончателно решение.

Досега ЕС и страните от Г-7 вече използват приходите от замразените руски активи за обслужване на заеми към Украйна. Самата основна сума обаче остава блокирана.

Това разграничение е ключово. Въпросът вече не е дали приходите от руските средства могат да подпомагат Киев, а дали ЕС ще предприеме следващата стъпка и ще намери механизъм за използването на самите активи.

Дискусията вероятно ще става все по-остра с увеличаването на финансовите нужди на Украйна.

За Киев руските резерви представляват потенциален източник на огромно финансиране. За част от европейските държави те са възможност да се намали натискът върху националните бюджети.

За други обаче директното използване на средствата може да създаде правен прецедент и финансови рискове, чиито последствия трудно могат да бъдат предвидени.

Затова въпреки новия натиск към момента ЕС все още няма окончателно решение за конфискация или директно прехвърляне на над 200-те милиарда евро руски държавни активи.

Битката за тези средства обаче очевидно далеч не е приключила.