Новият парадокс около Украйна: Америка говори за край на войната, Европа – не

Войната в Украйна отдавна надхвърли рамките на регионален конфликт и се превърна в един от основните фактори, определящи отношенията между Русия, САЩ и Европа. На този фон все по-често се поставя въпросът не само как може да приключи войната, но и кой от основните международни играчи е готов да плати политическата цена на един компромис.

Именно около тази теза е изграден коментар на Богомил Атанасов, публикуван в „Свободно слово“. Авторът прави паралел с „Война и мир“ на Лев Толстой и разглежда съвременния конфликт като сблъсък, при който решенията на политическите елити се плащат преди всичко от обикновените хора.

Основната му теза е, че позициите на Вашингтон и европейските столици постепенно започват да се разминават.

Според Атанасов САЩ вече имат повече причини да търсят изход от конфликта, отколкото да настояват той да продължава без определен хоризонт. В текста се твърди, че продължителната война е донесла стратегически ползи за Вашингтон, включително отслабване на руския военен потенциал, по-голямо търсене на американско оръжие и промени на европейския енергиен пазар. Това обаче е авторска геополитическа интерпретация, а не официално заявена стратегия на американската администрация.

Според същата теза с продължаването на войната се увеличават и рисковете за САЩ. Сред тях са възможността от по-сериозна военна ескалация, продължителните икономически разходи и необходимостта Вашингтон да отделя все повече внимание и ресурси към съперничеството си с Китай.

Оттук авторът стига до извода, че американската страна би могла постепенно да поставя по-силен акцент върху възможностите за прекратяване на конфликта.

Особено критична е оценката му за Европа.

Според Атанасов част от европейските политически лидери са обвързали твърде силно собствения си политически авторитет с подкрепата за Украйна и с идеята за постигане на максимално благоприятен за Киев изход от войната. Затова евентуален компромис би могъл да бъде представен от политическите им противници като отстъпление или провал.

Авторът допуска, че именно вътрешнополитическите последици могат да затруднят европейските правителства при евентуална промяна на курса.

След години на санкции, военна помощ, увеличени разходи за отбрана и съществени промени в енергийната политика гражданите неизбежно биха поискали отговор каква е била крайната цел и какво реално е постигнато.

Това обаче не означава автоматично, че европейските правителства желаят войната да продължи. Европейските държави официално аргументират подкрепата си за Украйна с необходимостта страната да може да защитава суверенитета и териториалната си цялост, както и с убеждението, че условията на евентуален мир не трябва да бъдат наложени едностранно на Киев.

Тъкмо тук се намира и основният сблъсък между различните виждания за мира.

Едната позиция поставя ударението върху необходимостта военните действия да бъдат прекратени възможно най-бързо, дори това да означава болезнен компромис.

Другата предупреждава, че прекратяване на бойните действия без достатъчни гаранции може само да замрази конфликта и да създаде условия за нова война в бъдеще.

В материала на „Свободно слово“ доминира първата гледна точка. Според автора цената на продължаващата война става все по-висока не само за Украйна и Русия, но и за Европа като цяло. Той посочва човешките жертви, разрушаването на градове, икономическите последици и риска от по-широка международна ескалация.

В крайна сметка въпросът все повече се свежда до това как ще изглежда един бъдещ мир.

Дори най-продължителните войни завършват с политически решения и преговори. Истинският спор е при какви условия ще стане това, кой ще участва в определянето им и какви гаранции ще бъдат необходими, за да не се превърне примирието просто в пауза преди следващата конфронтация.

Докато тези въпроси остават без отговор, цената продължава да се плаща всеки ден на бойното поле.