Ново изследване разкрива как микропластмасата може да уврежда човешкото тяло
Микропластмасата може да бъде не просто замърсител, който преминава през човешкото тяло, а материал, способен да предизвиква химични реакции в него. Това показва ново изследване, публикувано в научното списание Nature. Според учените обикновените пластмасови частици проявяват химична активност във водна среда, каквато е и човешкият организъм.
Откритието поставя под съмнение широко разпространеното схващане, че пластмасата е химически инертен материал. Изследването не доказва само по себе си, че микропластмасата причинява конкретни заболявания при хората. То обаче предлага възможно обяснение за част от биологичните увреждания, наблюдавани при излагане на пластмасови частици.
„Когато пластмасата се раздробява на все по-малки частици, нейната повърхност се увеличава значително„, обяснява Уей Мин, професор по химия и биомедицинско инженерство в Колумбийския университет и съавтор на изследването.
По думите му микропластмасата променя водната среда около себе си и генерира високоенергийни реактивни радикали. Тези химически активни частици могат да участват в процеси, които увреждат биологични структури. Според учения те вероятно допринасят за някои от ефектите, наблюдавани при животни, изложени на микропластмаса, и е възможно да имат значение и за човешкото здраве.
Изследователите проверяват няколко широко използвани вида пластмаса, сред които полиетилен, полипропилен, полистирен, поливинилхлорид, полиетилен терефталат и полиметилметакрилат. При всички тях учените откриват генериране на реактивни кислородни видове във водна среда. Активността обаче се различава според вида на материала. По-хидрофобните пластмаси, които отблъскват водата, показват по-силно изразена реактивност.
За да установят как протича процесът, учените използват лабораторни измервания, микроскопски наблюдения и компютърни симулации. Резултатите показват, че взаимодействието между водата и повърхността на пластмасовите частици може да улесни образуването на реактивни радикали. Тези молекули са способни да променят други химични съединения и да увреждат биологични структури.
Екипът установява също, че пластмасовите повърхности могат да привличат определени биомолекули. При лабораторните експерименти са наблюдавани процеси, свързани с натрупване на белтъци и тяхното агрегиране. Това предполага, че микропластмасата може да влияе върху биологичните процеси не само чрез физическото си присъствие, но и чрез химичните реакции на повърхността си.
Все пак има важно ограничение. Експериментите разкриват механизъм, който може да допринася за вредното въздействие на микропластмасата, но не установяват какъв е рискът за хората при реалните нива на излагане. Необходимо е допълнително изследване, за да се определи доколко този процес протича в организма и какви последици може да има в дългосрочен план.
Темата е особено важна заради широкото разпространение на микропластмасата. Тя се открива във водата, храната и различни човешки тъкани. През 2024 г. екип, в който участва и Уей Мин, публикува изследване, според което един литър бутилирана вода съдържа средно около 240 000 пластмасови частици. Повечето са нанопластмаса – още по-малки фрагменти, които трудно се откриват с традиционните методи.
Пластмасата е дълбоко навлязла и в производството на храни. Тя се използва в селското стопанство, при обработката и транспортирането на продукти, както и в опаковките. По оценки, цитирани в публикацията, хранителните опаковки представляват около 40% от световното производство на пластмаса.
Това означава, че ограничаването на излагането на микропластмаса не зависи единствено от индивидуалния избор на потребителите. Дори хората, които избягват пластмасови бутилки и купуват продукти в стъклени или метални опаковки, не могат да контролират напълно контакта на храната с пластмаса по време на производството и дистрибуцията.
Според съавтора на изследването Бейджан Ян резултатите имат „значителни последици за околната среда и човешкото здраве„. Те могат да помогнат на учените да разберат по-добре как пластмасовото замърсяване въздейства върху живите организми и да насочат разработването на материали с по-безопасни свойства.
Изследването не дава окончателен отговор колко опасна е микропластмасата за човека. То обаче показва, че рискът може да е по-сложен, отколкото се е смятало досега. Пластмасовите частици не са непременно пасивни фрагменти, а повърхностите им могат да участват в химични процеси, които заслужават допълнително внимание.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Post Comment