Опознайте велика Русия: Иркутск – разположен на двата бряга на река Ангара на 66 km от езерото Байкал, основан през 1661, като крепост
Ирку́тск е град в Русия, административен център на Иркутска област и на Иркутски район. Градът е разположен на двата бряга на река Ангара на 66 km от езерото Байкал. Населението му към 2016 г. наброява 623,4 хил. души.
Градът е кръстен на името на река Иркут. Смята се, че името на реката на монголски означава „сила“ или „енергия“.
Основан е през 1661 г. като крепост През 1686 г. получава статут на град.Още по това време Иркутск е голям търговски център, като оттук са минавали повечето кервани между Сибир и Китай. До 1700 г. в града живеят около 1000 души. В средата на 18 век е построен път между Москва и Иркутск. През 1764 година градът става център на новосъздадената Иркутска губерния.
В началото на 19 век в Иркутск биват изпратени в изгнание много интелектуални дейци, участници във въстанието на декабристите. Голяма част от културното наследство на Иркутск идва именно от тях. През 1879 г. в Иркутск избухва голям пожар, който изпепелява историческия център на града и разрушава около ¾ от сградите му. Въпреки това Иркутск се възстановява бързо в началото на 1880-те, когато е разцветът на златодобива в района. През 1896 г. е прокарано електричество, а през 1898 г. е построена жп гара в града, част от Транссибирската магистрала. Железопътната линия въздейства изключително благоприятно върху икономиката на града. В резултат на строителството й се образува и италиански квартал, където се заселват част от участвалите италиански гурбетчии и семействата им.
По времето на Гражданската война в Русия, след Октомврийската революция, градът става сцена на ожесточени боеве между болшевики и белогвардейци. През 1920 г. тук е екзекутиран Александър Колчак, главнокомандващ антиболшевишките сили. Иркутск е бил административен център на Монголо-Бурятската автономна област в периода 1922 – 1923 г. и на Източносибирския край в периода 1930 – 1937 г., а от 1937 г. – на Иркутска област. През 1930-те години са положени основите на самолетостроенето и металургията в града. По време на Втората световна война около 20 хил. жители на Иркутск са изпратени на фронта, половината от които така и не се връщат. През 1950-те години е построено водохранилището на река Ангара, като през 1958 г. е въведена в експлоатация Иркутската ВЕЦ. По това време Иркутск бива мащабно индустриализиран. През 1986 г. градът е удостоен с ордена на Октомврийската революция. До 1990-те години Иркутск е голям промишлен център с множество развити отрасли. В последвалите години на криза, след разпадането на СССР, производството на града не се вписва добре в световния пазар и много предприятия затварят врати.[8][9]
Post Comment