От Кубрат до Волга: Великата България, която оцеля далеч от Балканите
Когато казваме „България“, почти винаги мислим за Балканите, Дунав и държавата на хан Аспарух. Но българската история има и друга огромна страница, написана на хиляди километри на североизток, край реките Волга и Кама.
Именно там потомците на хан Кубрат изграждат една от най-значимите средновековни държави в Евразия, позната днес като Волжка или Волжко-Камска България.
Не е случайно, че в Казан, днешната столица на Татарстан, се проведе поредното издание на Световния конгрес по археология на евразийските степи с участие и на български учени.
Това място е пряко свързано с наследството на старите българи.
Историята започва след смъртта на хан Кубрат през VII век.
Неговата Велика България се разпада под натиска на хазарите, а синовете му поемат в различни посоки.
Аспарух тръгва към Дунав и създава държавата, от която произлиза днешна България.
Котраг поема на североизток.
Там, край Волга и Кама, неговите наследници поставят основите на друга България.
Тя не е малко племенно владение, а могъща държава, която векове наред контролира важни търговски пътища между Европа и Азия.
Волжка България постепенно се превръща в голям икономически, политически и културен център.
През X век владетелят Алмъш приема исляма и установява връзки с Багдадския халифат.
Така само няколко десетилетия след като потомците на Аспарух приемат християнството, другият голям клон на българите поема по различен религиозен път.
Различни религии, различни земи, но една историческа памет.
Благодарение на стратегическото си положение по Волга държавата се превръща в ключов посредник в международната търговия.
През нейните земи минават стоки от Русия, Скандинавия, Централна Азия, Близкия изток, Иран, Индия и Китай.
Издигат се големи градове като Биляр, Болгар и Сувар.
Арабски пътешественици описват богатството на тези земи с удивление.
Археологическите находки показват развита градска култура, занаяти, търговия и впечатляваща инфраструктура за времето си.
Една от най-интересните линии в тази история води директно към Казан.
Дълго време се смята, че градът е създаден значително по-късно.
Разкопките в старата част на Казан обаче разкриват по-древни пластове, които насочват към X век.
Сред намерените предмети има арабски и европейски монети, както и керамика, свързвана с културната среда на волжките българи.
Това дава основание Казан да бъде разглеждан не просто като столица на по-късното ханство, а като град с дълбоки корени във Волжка България.
И тук започва голямата историческа драма.
Богатството на волжките българи привлича множество врагове.
През вековете те водят войни с различни руски княжества, а по-късно се изправят пред още по-страшна сила.
Монголите.
Волжка България се оказва една от първите големи прегради по пътя на монголското настъпление към Европа.
След тежки войни държавата е завладяна и включена в Златната орда.
Но българското население не изчезва.
Местните владетелски и търговски елити постепенно се вписват в новата система, а градовете по Волга продължават да процъфтяват.
Именно в този период Казан започва да придобива все по-голямо значение.
По-късно Казанското ханство се превръща в самостоятелна държава и отново влиза в тежко съперничество с Москва.
През 1552 г. Иван IV Грозни превзема Казан и слага край на политическата независимост на ханството.
Но не и на историческата памет.
Днес все повече археологически открития напомнят, че край Волга някога е съществувала държава, носеща името България.
И това не е романтична легенда, а част от реалната средновековна история на Евразия.
Болгар, Биляр, Казан и десетки други места пазят следите от една цивилизация, чиито корени водят към времето на хан Кубрат.
За нас тази история е особено важна.
Тя показва, че след разпадането на Велика България българският народ не поема само по един път.
Единият клон стига до Дунав.
Другият достига Волга.
И докато държавата на Аспарух полага основите на днешна България, потомците на Котраг изграждат друга могъща България, далеч на север.
Затова Казан не е просто чужд град в далечна Русия.
Той е част от една огромна историческа карта, върху която името България е било изписано далеч отвъд Балканите.
И колкото повече археолозите копаят край Волга, толкова по-ясно изплува една почти забравена истина: българската история е много по-голяма, отколкото сме свикнали да си представяме.
Post Comment