Сашо Сороса пак лъже: Левски никога не е писал, нито казвал „Който ни освободи, той ще ни пороби“!

Когато историческите личности се превърнат в оръжие за съвременни политически спорове, една от първите жертви обикновено е точността.

Именно към това насочва вниманието Боян Толев с публикация, посветена на два от най-често използваните цитати, свързвани с Васил Левски и Христо Ботев.

Първият е широко разпространената фраза:

„Който ни освободи, той ще ни пороби.“

Тя често се представя директно като автентична мисъл на Васил Левски.

Проблемът е, че подобен текст не е известен като собственоръчно написан от Апостола документ.

Фразата се свързва с написаната години след смъртта му биография от Захари Стоянов, където на Левски са приписани думите, че ако българите не могат сами да се освободят, онзи, който извърши това вместо тях, ще го направи, за да ги подчини отново.

Именно оттам впоследствие се ражда и популярната кратка версия „Който ни освободи, той ще ни пороби“.

Това обаче е важно разграничение.

Едно е да разполагаме с писмо или друг документ, написан лично от Левски.

Съвсем друго е думи да са предадени от негов биограф години след смъртта му.

Затова категоричното поставяне на популярната фраза в кавички като дословен цитат от Левски е най-малкото спорно.

Подобен спор съществува и около знаменитото:

„Россия, тая мнима защитница на славянството…“

Този текст действително се появява във вестник „Знаме“ през 1875 г., издание, свързано с Христо Ботев.

Ключовият въпрос обаче е какво точно означава това.

В самия текст е предадено писмо от българин в Комрат, след което публикацията продължава с остра критика към положението на българските преселници в Руската империя.

Затова при подобни цитати трябва внимателно да се различава кое е написано от редакцията, кое е част от цитирана кореспонденция и кое впоследствие е превърнато в удобен политически лозунг.

А именно това, според Боян Толев, масово не се прави.

Вместо историческите извори да се четат в контекст, отделни изречения се изваждат, съкращават и се пускат в социалните мрежи върху снимки на Левски или Ботев.

След няколко години повторение малцина вече се интересуват откъде всъщност идват думите.

Така историята започва да се превръща в сборник с мемета.

А когато става дума за личности като Васил Левски и Христо Ботев, това е особено опасно.

Техните истински текстове са достатъчно силни и без да им бъдат добавяни удобни за съвременните политически битки реплики.

„Четете, просвещавайте се, не разпространявайте и не повтаряйте лъжи“, призовава Боян Толев.

И вероятно именно това е най-същественият въпрос в целия спор.

Не дали един цитат ни харесва.

Не дали потвърждава собственото ни отношение към Русия, Запада или днешната българска политика.

А дали наистина принадлежи на човека, чието име сме сложили под него.

Защото историческата памет не трябва да се изгражда от удобни фрази.

Тя трябва да се изгражда от документи, контекст и четене.