People обяви Деми Мур за най-красивата жена на 2025 г.: Наказвах се, за да изглеждам добре

Холивудската звезда Деми Мур говори откровено за годините, през които е измъчвала тялото си, само за да поддържа желания външен вид, докато се бори с личната си несигурност и изкривена представа за себе си.

Актрисата, която вече е на 62 години, получи първата си номинация за най-престижната филмова награда тази година за ролята си във фантастичния филм на ужасите „The Substance“, в който играе бивша филмова дива, която приема странен наркотик, за да поддържа младежкия си вид.

Мур отдавна говори за това как натискът на филмовата индустрия е повлиял на нейното психическо и физическо здраве.

В интервюто за People, което дава по повод избора ѝ за на най-красивата жена в света за 2025 г., тя разкри част от строгостта, която си е налагала в миналото.

„Наистина се борих. Карах колело от Малибу до Paramount Studios, което е около 40 километра, само защото бях толкова загрижена как изглеждам отвън“, казва Мур.

Днес отношението ѝ към тялото и здравето ѝ е съвсем различно.

„Най-голямата промяна е, че сега за мен е важно да се чувствам добре, да съм здрава и да живея качествено. Станах много по-нежна със себе си. Бях много строга. Чувствах, че тялото ми ме предава, затова исках да го контролирам. Днес това чувство го няма – днес съм в мир със себе си“, добавя актрисата.

Казва, че вече се доверява на тялото си, слуша го, когато ѝ казва, че е гладно или жадно.

„Вече не се водя от страха. Сега живея много повече в хармония със себе си“, казва още звездата.

Новата рутина за грижа включва кратки медитации и водене на дневник, както и консумация на разнообразни здравословни храни.

„Не ям месо, но ям яйца. Наясно съм, че грижата за себе си започва отвътре. Осъзнах колко важен е сънят. Не съм перфектна, все пак понякога пия енергийна напитка, но по една на ден“, разкрива с усмивка Мур.

В предишно интервю тя спомена, че именно чрез ролята си във филма „The Substance“ е постигнала своеобразно освобождаване.

„Знаех, че във филма ще има кадри, които показват моите несъвършенства, но те бяха тези, които ми помогнаха да се приема такава, каквато съм. Трябваше да се откажа от нуждата от съвършенство. И това беше най-голямата свобода.“