Преди 10 години темата за хазарта беше неудобна, днес всички говорят за забрана

По думите ѝ днес управляващите вече обсъждат пълна забрана на рекламата на хазарт и значително по-рестриктивен подход към тази зависимост. Все повече политически сили говорят за промени в Закона за хазарта, а темата постепенно се превръща в обществена кауза.

Авторката определя тази промяна като положителна, но припомня, че преди десетилетие подобни позиции далеч не са били популярни.

Тогава темата за ограничаването на хазарта според нея е била неудобна за политическо позициониране и почти отсъствала от дневния ред. В същото време още тогава са съществували сериозни въпроси около начина, по който държавата контролира сектора, движението и отчетността на парите, както и връзките между бетинг компаниите и спорта.

Според Петкова именно зависимостта на голяма част от българския спорт от хазартни оператори е един от проблемите, които трябва да бъдат разгледани сериозно.

Тя подчертава, че законодателните промени са само първата стъпка. След тях трябва да последва реален и последователен държавен контрол.

Особена роля според нея има Националната агенция за приходите, която трябва не само формално да следи сектора, а действително да упражнява контрол върху дейността на хазартните оператори и спазването на законовите изисквания.

Другият голям въпрос е спортът.

В продължение на години голяма част от спортните клубове, първенства и събития в България получават сериозно финансиране от компании, свързани със залаганията. Според Петкова това създава зависимост, която поставя спорта в уязвима позиция.

Тя настоява държавата да търси модел, при който спортът да не бъде финансово зависим от една или друга бетинг компания.

Днешният политически консенсус за необходимостта от ограничения показва колко силно се е променило общественото отношение към хазарта през последното десетилетие.

Това, което преди години е било неудобна и непопулярна тема, сега се превръща в част от основния политически дневен ред.

Остава обаче по-трудната част: не само приемането на нови правила, а и тяхното реално прилагане.

Защото забраните сами по себе си няма да решат проблема, ако държавният контрол остане слаб, а спортът продължи да зависи финансово от индустрията, която законодателят се опитва да ограничи.