Чирков: „Когато дойдох тук /1980 г./, заварих печална картина…“.“Тук не можеха една обикновена сърдечна операция да направят“.

Доктор Чирков е роден през 1938 г. в Лом. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г. През 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф.Бюхлер. Последователно работи във Франкфурт и Фрайбург, а през 1981 г. става професор в Университета във Фрайбург. Специализирал е детска сърдечна хирургия в САЩ. През 1986 г. извършва в София първата трансплантация на сърце в целия източен блок. Женен за германката Мариане, има 3 дъщери. Умира 2020 г.

– Проф. Чирков, тази година стават 30 г. /2016 г./ от първата трансплантация на сърце в България.

Трансплантацията бе извършена през май 1986 г. Оперирахме малкия Иванчо от
Кърджали. С екипа от лекари и сестри, който създадох в болница “Св. Екатерина” и която
изградих заедно с тях и с помощта на контактите, които имах, можехме да направим
чудеса…

-Как стана така, че “донесохте” трансплантацията в България?В началото на 70-те години бях в Алабама на една специализация по бебешка кардиохирургия. Тогава се интересувах за трансплантациите на сърце и ми казаха, че един от най-опитните в това отношение е проф. Шамуей в Станфорд. Тогава реших да отида да специализирам при него. Така попаднах в Станфорд. Много преди мен там специализираше проф. Кристиян Барнард от Южна Африка, който през 1968 г. направи първата трансплантация на сърце в света. По онова време това не можеше да стане в Европа или Америка, защото законите не го позволяваха, но по-късно се разви до степента, която виждаме днес.

Какво научихте по време на специализацията при проф. Шамуей?

Най-общо казано вземахме сърце от една маймуна и го поставяхме на друга… Трансплантацията, която извършихме тогава, бе чудо не само за Източна Европа, но и за Швеция, за Финландия, за балтийските страни, Испания, Португалия, Италия. Те дойдоха тук, за да видят, и се хванаха за главата как съм успял да организирам това в една толкова изостанала страна.
Министърът на здравеопазването в бившия Съветски съюз по времето на Горбачов Евгений Чазов се чудеше как може в България да има толкова добре развита болница. Канеха ме да оперирам в Алжир, в Египет… В Иран ме наградиха с медал за заслуги, с моя екип предавах опит в Турция, в Гърция, в Македония, в Украйна… За съжаление, нищо от това, което направихме, не бе продължено.

– Всъщност кога за първи път се върнахте в България, след като емигрирахте през 1966 г.?

През 1980 г…
След 1966 г. не съм имал желание да идвам в България. Ако не беше Людмила Живкова, това можеше да не стане. Но тя потърси този контакт с мен и аз повярвах, че тя има влияние и може да постигнем нещо. Така и стана. После се запознах с Живков. Видях, че той е един изключително мъдър държавник. Това го казваха и Кол, и Геншер.

-Кога и къде се запознахте с Людмила Живкова?

През 1979 г. във Франкфурт. Запозна ни тогавашният посланик. Тя бе чувала, че хора от властта са идвали за операция в Германия и поискала да се запознае с мен. На срещата ме покани да се върна да направя подобни операции в България. Каза ми, че вуйчо й Атанас Малеев е министър на здравеопазването и ще направят всичко нужно, за да подпомогнат работата ни. Организирах немски екип и дойдохме да оперираме в България. Когато дойдох тук, заварих печална картина…

-Живеехте във Франкфурт тогава?

Не, бях се преместил във Фрайбург, защото там имаше невероятно развита сърдечна хирургия. Във Фрайбург се намира един от най-старите университети в Европа. Преди
него е само университетът в Падуа, а след него – този в Хайделберг. Но истинският мотор на връщането ми в България бе министърът на културата Георги Йорданов, с когото и до
днес ме свързва невероятно приятелство. Той идва няколко пъти в Баден Вюртенберг, срещна се с премиера на провинцията Лотар Шпет, с шефовете на клиниката, в която
работех. Те не бяха много съгласни аз да работя в България. Казаха на Георги Йорданов:
“Ние сме го извикали тук да развива сърдечносъдовата хирургия и кардиологията, а сега вие искате да го вземете. Ние какво ще правим?” Тогава обявиха още две места и назначиха други професори, за да мога да дойда в България.

-Какво си спомняте за началото?

Бе много трудно. Тук не можеха най-обикновена сърдечна операция да направят, да не говорим за операция на деца или трансплантация. Ние в Германия оперирахме бебенцата още в кувьоза, веднага след раждането, или бременни с тежки сърдечни заболявания. Оперирахме сърцето на майката и се израждаше детето в моята операционна. Всичко бях организирал. Като дойдох в България, реших, че с обучение и търпение нещата могат да се оправят. Всяка вечер събирах екипа от лекари и сестри в болницата и им четях лекции за най-новите медицински тенденции в света и в Европа, за взаимоотношенията между хората. Казах им, че не може да има добро здравеопазване, когато няма хуманни отношения между хората. Бях създал школа, но, изглежда, в България завистта побеждава…

-Били сте на много места по света. Там няма ли завист, отмъщение и омраза?

-Има, защото така сме структурирани от Господ. Но там цивилизацията, отношенията, мисловната култура са на толкова високо ниво, че хората знаят, че да живеем заедно, да върви животът по-добре, трябва да отстъпваме. Иисус Христос, родоначалникът на цивилизацията, казва: „Като спориш, дори другият да няма право, дай му правото да изрази своето мнение“. Тук сякаш всеки чува само себе си. Там на базата на разума, на възпитанието, на мисловната култура създадоха закони и структури, развиха се добри правната и съдебната система и никой не може да си позволява такива неща. Онзи, който си го позволи, оставя отстрани на обществото. Тук е точно обратното – много често се толерира посредствеността, а войнстващата образа, нахалството и некадърността се оказват по-силни. България е пълна с примери, в които способни хора си тръгват огорчени или остават на заден план заради други, които по една или друга причина са овладели властови позиции и не се подчиняват на закона.

-Завистта ли съсипва България?

Да. Тя е продукт на примитивност, на липса на възпитание. Ако човек е възпитан добре, той ще контролира всичките си действия и ще може да овладява това, което нарушава
взаимоотношенията с другите, за да се осигури приятен живот, а не омраза. Ние сме такава хубава страна, но нямаме държава…

-Вие заради това ли напуснахте България през 1966 г.?

През 1966 г. бях шеф на хирургията в Белоградчик. Чичо ми имаше клиника в Западна Германия и все ми казваше: “Ела да видиш какво значи истинска медицина.” Отидох, хареса ми и останах. Харесаха ми преди всичко отношенията между хората. Мисля, че самият аз се превъзпитах, макар че аз съм така структуриран – да не завиждам.

-Имахте ли проблем при напускането на България?

О, да – трудно ми дадоха виза, за да изляза. Използвах връзки, както се казва. Когато се върнах за първи път, това беше през 1981 г., на съвместната ни вечеря Живков ми каза:
“Всичко знам за вас, професоре, ама ви прощавам, защото вие сте един истински християнин. Вашето учение създава хора, а нашата идеология, казва, създава престъпници”. На тази вечеря бяха и господата Йордан Йотов и Георги Йорданов. Мислех, че се щегува, но той беше наясно със слабите страни на системата.

-Сприятелихте ли се с Живков?

Мисля, че ме уважаваше. Но добър приятел ми стана Георги Йорданов, с когото и досега се виждаме. Той знае как сме развили всичко, как създадох болница “Св. Екатерина”…
Вечер след работа събирах екипа и им говорех с различни римски постулати. Един от тях беше: “Не бива да правиш другиму това, което не искаш да сторят на теб.” Тази мисъл
много често се повтаря напоследък, но колко са тези, които я следват? Ей такива неща им говорех. Мисля, че много от лекарите, сестрите и санитарите в моя екип доста се
промениха под въздействието на тези лекции..
….

-Повече българин или повече германец се чувствате?

Винаги съм се чувствал повече българин, но в Германия ми е по-приятно да живея. Поприятни са ми взаимоотношенията, атмосферата, хората, начинът, по който може да се разговаря с тях и да се решават проблемите. Хората са по-усмихнати, по-спокойни. Има цивилизовани взаимоотношения.

-Но мнозина припомнят мисълта на Карл Маркс, че битието определя съзнанието –тоест като живееш в такава държава, съзнанието ти е такова… Оправдавате ли такъв тип мислене?

Донякъде има основание. Но има и друга мисъл: “Бъди промяната, която искаш да видиш около себе си.” Няма нужда да се обичате, но може да се уважавате и да не причинявате
зло на другия. За съжаление, дори този, който направи плах опит за промяна, остава разочарован.

-27 г. от началото на прехода не виждате ли положителна промяна?

Понякога ми се струва, че има, понякога, че няма никаква. Имаше сякаш малко раздвижване по времето на Костов. Спомням си, че през 1999 г. вечерях с американския
сенатор Лугар и с други сенатори в “Шератон”. Те разбраха, че искам да доведа царя и тогава Лугар ми каза: Our man is Kostov (“Нашият човек е Костов” – б.а.).

-Те какво мислеха за царя?

Мислеха, че не е способен да направи цивилизована държава, която бързо да напредне със законите, със съдебната система, със социалните структури, да е 100% европейска страна и да се оповават 100% на нея. Но когато Костов падна от власт и царят също, реших повече да не се занимавам с политика, отказах се.
… Разочарован съм от хората в политиката. Хуманната демокрация в съчетание с правова държава ми импонира, другото не е в мой стил.

-Толкова години говорите тези неща, но нищо не се променя?

Нямаше да стигна доникъде, ако се подавах на отчаянието. Отчаянието не е добър съветник.

-А каква е формулата?

Търпение и много работа. 54 г. съм хирург и това е моя водеща максима.

-Изчерпа се търпението на хората…

Не бива. Те трябва да търсят да осъществят хуманните социални задачи.
….
-Виждате ли политик, лидер, който е способен на това?

Няма да споменавам имена. Но вярвам, че тези хора ще дойдат и ще вървят по пътя на
разума.

-Не е ли това малко утопично?

Не, не е утопия. Хитлер например беше един от най-големите престъпници, както и Франко, Мусолини, Сталин и още много други, които разбиха страните си. Но вижте Германия какво направи след Втората световна война – колко бързо се възстанови и тръгна по пътя на цивилизацията. Имало е 30-годишни войни с милиони жертви, но след това в тези страни са разбрали, че трябва да живеят по друг начин, научили са се и са успели. Така ще се установи цивилизацията и при нас. Много често мои приятели чужденци ми казват: “Имате прекрасна страна, но не сте правова държава, нямате администрация и манталитет”…

Източник: 24chasa.bg