Райна Кабаиванска: Животът на сцената ме прави щастлива
Райна Кабаиванска започва кариерата си с ансамбъла на Трудови войски, там минава военната ѝ служба. С Кеворк Кеворкян, разказва самата тя.
Кабаиванска е един от най-значимите оперни артисти на нашето време. Дебютът ѝ през 1961 г. в Миланската скала поставя началото на блестяща кариера, която преминава през всички световни оперни театри и концертни зали – Ковънт Гардън в Лондон, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид, Метрополитън опера и Карнеги Хол в Ню Йорк, Театро Колон в Буенос Айрес, Щатсопер в Хамбург, Дойче Опер в Берлин, Софийската опера, Большой театр в Москва, операта в Токио, Фестивала в Залцбург.
Особено активна е кариерата на Кабаиванска в Италия, където тя пее във всички големи и по-малки театри – Ла Скала, Театро Верди в Триест, Ла Фениче във Венеция, Арена ди Верона, театрите в Торино, Генуа, Парма, Болоня, Модена, Римската опера.
„Животът на сцената ме прави щастлива. Там се чувствам добре. За мен няма разлика между малък и голям театър. Когато съм на българска сцена, чувството е по-различно, има вълнение, все пак кръвта вода не става, нали?“
Смятате ли, че оперното изкуство трябва да прави компромиси, съюзявайки с други жанрове, за да спечели младите хора?
„Аз лично смятам, че операта се е родила в един определен род театри и там е нейното място. В този театър. Лучано Павароти си позволяваше такива неща – той свързваше операта с по-комерсиалните, по-леките жанрове, но винаги трябва да се подчертава, че го правеше с благотворителна цел.
Има ли момент на сцената, който никога няма да забравите?
„Имам много хубави спомени. Всъщност всички са такива. Но няма да забравя как преди години, когато дъщеря ми беше на годинка и половина, стоеше в ложата, а аз пеех на сцената. И както в повечето роли, които играя, има драматичен момент, аз паднах на сцената отровена. И тогава чух едно „Мамма…” Това никога няма да го забравя“.
Материалът Райна Кабаиванска: Животът на сцената ме прави щастлива е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment