Разкрития за милиардите на БНБ: Какво се случваше с резервите и евромонетите при Андрей Гюров

Периодът, в който Андрей Гюров ръководеше управление „Емисионно“ на Българската народна банка, отново се оказва във фокуса на общественото внимание. Причината този път не са само споровете около неговия статут, а далеч по-сериозни въпроси, свързани с управлението на десетки милиарди, доходността на международните резерви, фалшивите банкноти в обращение и подготовката на България за производство на евромонети.

Гюров встъпва като подуправител на БНБ и ръководител на управление „Емисионно“ на 26 юли 2023 г. На 27 юни 2024 г. той излиза в неплатен отпуск след решение на Комисията за противодействие на корупцията за установена несъвместимост, а през юли Управителният съвет на БНБ решава да преустанови изпълнението на правомощията му до окончателното разрешаване на казуса.

Така реалният период, през който Гюров е начело на едно от най-важните управления в централната банка, е приблизително единадесет месеца.

Става дума за структура с огромна отговорност. Към края на 2023 г. активите на управление „Емисионно“ включват приблизително 37,17 млрд. лева парични средства и депозити, монетарно злато за около 4,79 млрд. лева и ценни книжа за приблизително 40,03 млрд. лева.

Общата стойност надхвърля 80 милиарда лева.

Това означава, че дори минимална разлика в доходността от няколко стотни от процента може да се измерва в милиони. Именно затова управлението на подобен ресурс не може да бъде оценявано единствено по абсолютната печалба, а трябва да се разглежда спрямо риска, инвестиционната среда и използвания бенчмарк.

Според представените данни през първото полугодие на 2023 г. инвестиционният доход от международните резерви е бил 345,35 млн. евро при доходност от 1,14%. През същия период на 2024 г. инвестиционният доход вече достига 515,29 млн. евро, а доходността е 1,57%.

На пръв поглед резултатът изглежда повече от добър. Само за година инвестиционният доход е нараснал с приблизително 170 млн. евро.

Остава обаче въпросът доколко този резултат се дължи на конкретни управленски решения и доколко е следствие от пазарната среда и високите лихвени проценти през периода.

За професионална оценка е необходимо сравнение с инвестиционния бенчмарк на БНБ, както и информация дали е била променяна матуритетната структура на активите, дали е увеличавана дюрацията на облигационния портфейл и дали са правени промени в лимитите към отделните контрагенти.

Без подобни данни самата цифра от над половин милиард евро инвестиционен доход не дава пълна картина за начина, по който са управлявани резервите.

Не по-малко интересен е въпросът с фалшивите банкноти.

През първото полугодие на 2023 г. БНБ е задържала 1500 неистински български банкноти, като огромната част от тях са били с номинал 50 лева. Година по-късно общият брой намалява до 679.

Това само по себе си показва сериозен спад.

От тези 679 банкноти обаче 622 вече са били попаднали в реалното парично обращение, преди да бъдат установени като фалшиви.

Особено внимание привличат неистинските банкноти от 100 лева, появили се през второто тримесечие на 2024 г. Според описанието става дума за сравнително примитивен тип фалшификат, отпечатван двустранно на цветен копир върху обикновена целулозна хартия.

Това поставя въпроса как такива банкноти са успявали да циркулират и доколко бърза е била реакцията на банковата система след установяването на проблема.

Отговорността на управление „Емисионно“ не се ограничава само до резервите и контрола върху наличните пари. Именно в разглеждания период България ускорява подготовката си за въвеждането на еврото и започва техническата работа по бъдещите български евромонети.

На 2 ноември 2023 г. Управителният съвет на БНБ одобрява дизайна на националната страна на българските евромонети, а през февруари 2024 г. приключва съгласуването на европейско равнище.

На 13 февруари 2024 г. Андрей Гюров съобщава, че вече се изпълнява програмата за пробно отсичане на монетите.

Правилата позволяват пробното производство на до един милион броя от всеки от осемте номинала. Теоретично това означава до осем милиона пробно отсечени монети.

Задачата им е да преминат необходимите тестове за тегло, размер, магнитни свойства, електропроводимост и други технически характеристики, преди Монетният двор да премине към масово производство.

Според публично обявените тогава оценки за първоначалните нужди на България са необходими между 800 и 900 милиона евромонети.

Именно тук възниква другият голям въпрос: колко е струвала подготовката.

Каква е стойността на заготовките за пробните монети? Колко броя действително са произведени? Какви са били разходите за материалите? Какъв технологичен брак е отчетен? Налагало ли се е повторно отсичане и каква е крайната себестойност на целия процес?

Това са важни въпроси, защото паралелно с подготовката за еврото БНБ е трябвало да продължи да осигурява нормалното функциониране на левовото обращение.

Само през първото полугодие на 2023 г. банката е получила по договори 50,8 млн. нови банкноти и 80,8 млн. нови монети с обща номинална стойност приблизително 2,548 млрд. лева.

При приближаваща смяна на валутата планирането на количеството нови левови банкноти и монети придобива особено значение. Твърде голямо производство би означавало средства, вложени в парични знаци с ограничен оставащ живот, докато недостатъчните количества биха могли да създадат проблеми за нормалното парично обращение.

Затова анализът на периода на Андрей Гюров в управление „Емисионно“ не може да бъде сведен само до политическия спор около неговата длъжност.

По-важните въпроси са финансови.

Как се представя портфейлът на БНБ спрямо инвестиционния си бенчмарк? Какъв риск е бил поеман за постигнатата доходност? Какви решения са взети лично от ръководството на управление „Емисионно“? Колко е струвала подготовката за българските евромонети? Каква е била реакцията след появата на фалшивите банкноти от 100 лева?

При активи за над 80 милиарда лева дори минималните отклонения могат да означават десетки милиони.

Именно затова пълната прозрачност около управлението на резервите, наличнопаричното обращение и подготовката за новата валута е въпрос не само за специалистите, а за цялото общество.