„ЩЕ ФАЛИРАМЕ!“ Но БНБ отчита милиарди кредити и двуцифрен ръст
„Ако не вдигнете тавана и оскъпяването, ще фалираме.“
Това е един от любимите аргументи на бизнеса с бързи кредити всеки път, когато държавата заговори за ограничаване на цената на заемите. Ще изчезнели фирмите, хората щели да останат без достъп до финансиране, а нуждаещите се щели да попаднат право в ръцете на нелегални лихвари.
Добре. Тогава нека отворим сметките.
Според посочените данни за периода от 2017 до 2025 г. дружествата, специализирани в кредитиране, са били на печалба всяка година. Без нито една губеща година. Общата печалба за периода достига 2,77 млрд. лева, а само за 2025 г. е посочена печалба от 289 млн. лева.
В същото време кредитният портфейл на сектора е нараснал от около 2,75 млрд. лева до 7,77 млрд. лева. Почти три пъти.
Официалните данни на БНБ действително показват, че към края на 2025 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, достигат 7,770 млрд. лева, което е ръст от 18,1% само за година. С други думи, говорим за сектор, който не се свива, а продължава да разширява бизнеса си.
И точно тук идва неудобният въпрос.
Ако този бизнес може да печели при договорни лихви от порядъка на 40–50%, защо върху клиента трябва да се трупат още „възнаграждение за поръчител“, „такса за експресно разглеждане“, неустойки и всякакви други плащания, които могат да превърнат един на пръв поглед скъп кредит в чудовищно скъп?
На хартия клиентът вижда една лихва. В действителност обаче крайната цена може да бъде натоварена с още редица разходи.
Точно тук е голямата битка около годишния процент на разходите. Защото ГПР има смисъл само ако показва реалната цена на кредита. Ако значителна част от плащанията бъдат изнесени извън него и наречени по друг начин, таванът съществува на хартия, но потребителят отново плаща много повече.
Българският Закон за потребителския кредит вече поставя ограничение върху ГПР. Проблемът, според критиците на практиките в сектора, не е само какъв е таванът, а какво точно влиза в него.
Именно затова през годините множество спорове стигат до съдилищата. Там се разглеждат клаузи за допълнителни такси, неустойки, гаранции и други плащания, за които потребителите твърдят, че фактически представляват част от цената на кредита.
Особено интересен е моделът с т.нар. възнаграждение за поръчител.
Кредитът се отпуска от едно дружество, но клиентът плаща допълнително на друго дружество за гарантиране на задължението. Когато двете компании са свързани, възниква очевидният въпрос дали част от реалната цена на кредита просто не е преместена от единия джоб на корпоративната група в другия.
На хартия кредиторът може да отчете една цена. В същия момент друго дружество от същата група може да получи значително допълнително възнаграждение.
И точно затова счетоводната печалба само на дружествата, специализирани в кредитиране, невинаги разказва цялата история за икономическия резултат на една корпоративна група.
Същото важи и при продажбата на просрочени кредити. Вземането може да бъде продадено на колекторска компания на част от номиналната му стойност и кредиторът да отчете счетоводна загуба. Ако обаче купувачът е свързано дружество, икономическият резултат трябва да се гледа на ниво цяла група, а не само през отчета на една фирма.
Към това се добавят обезценки, провизии, вътрешногрупови услуги, консултации, управление и финансиране.
Затова следващия път, когато някой каже: „Печалбата ни пада“, логичният въпрос е: къде пада? В конкретната фирма или в цялата група?
Защото числата трудно рисуват картина на бизнес пред изчезване. Само в края на 2025 г. портфейлът на специализираните кредитни дружества е 7,77 млрд. лева. А през юни 2026 г. БНБ вече отчита вземания за 4,274 млрд. евро, или приблизително 8,36 млрд. лева по фиксирания курс, което представлява 18,3% годишен ръст.
Това е сектор, който продължава да расте.
И през следващите месеци този факт трябва да се помни, когато започне спорът около новите правила за потребителското кредитиране.
Дебатът не трябва да бъде дали фирмите за бързи кредити имат право да печелят. Разбира се, че имат. Въпросът е друг: каква цена е разумно да плати човек, който често търси такъв заем именно защото се намира в тежко финансово положение?
И къде свършва нормалната печалба и започва прекомерното оскъпяване?
Защото зад процентите и счетоводните таблици стоят хора, които вземат 500, 1000 или 2000 лева, за да покрият спешен разход, а след това понякога се оказват въвлечени в задължение, значително по-голямо от сумата, която реално са получили.
Има и още нещо важно за всеки, който вече има бърз кредит. Договорът и начинът, по който е изчислен ГПР, могат да бъдат проверени. Законът предвижда сериозни последици при определени нарушения на изискванията към договора и посочването на разходите.
Затова преди да приемем поредното предупреждение, че ограниченията ще „убият бизнеса“, си струва първо да погледнем числата.
7,77 милиарда лева кредитен портфейл в края на 2025 г.
Милиарди левове натрупан резултат според цитираните изчисления.
И сектор, който продължава да расте с двуцифрени темпове.
Това не прилича особено на предсмъртна агония.
Прилича на много добър бизнес.
Post Comment