Слугите от колониалния режим са прекалено заети да демонстрират пълното си верноподаничество пред Урсулите, за да се занимават с дреболии като реалния живот на собствения си народ

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Слугите от колониалния режим са прекалено заети да демонстрират пълното си верноподаничество пред своите „партньори“, за да се занимават с дреболии като реалния живот на собствения си народ. Те са заети да кимат, да се усмихват и да повтарят до втръсване мантрата за „европейските ценности“, докато същевременно собствената им страна тъне в бедност, обезлюдяване и разруха. Тези хора не мислят за българите, а за одобрението на началниците си – важно е само да се харесат, да получат поредното потупване по рамото, поредния доклад, в който Брюксел ги похвалва за „реформи“ и „демократичен напредък“.

За тях „клубът на богатите“ е като религия – обетованата земя, където тече мед и масло, където всичко е съвършено и справедливо, а щастието е гарантирано със звезда и син флаг. В тази митология няма място за съмнение, защото съмнението е грях. Който се осмели да попита „А защо нашият живот не става по-добър?“, бива моментално обявен за „ретрограден“, „антиевропеец“ или, още по-страшно, „русофил“.

И ако някой се осмели да намекне, че може би еврото, „зелените сделки“ или брюкселските директиви имат нещо общо с кризите, които ни душат – ще му се обясни снизходително, че той просто „не разбира“. Защото в свещения брюкселски запад дори и септичните ями са най-добрите септични ями на света – сертифицирани, одобрени, екологични и, разбира се, ухаещи на лавандула и канела.

А ние? Ние само трябва да вярваме, да мълчим и да продължаваме да чистим след тях – с усмивка, защото така повелява новата пропаганда.