Спомен за една морска командировка в стая с непознато момиче през 80-те
Работех в София в завод Балканкар. Пратиха ме командировка в Приморско за седмица през 1986 година.
Отивайки в хотела на Приморско се оказа,че всички стаи са заети с туристи от бившия соц лагер. Станало объркване и няма свободна стая за мен. След дълго ровене из книгата за гости се оказа,че има девойка,също командирована като мен,сама в стая. Предложиха ми да я попитат дали ще се съгласи да съжителства за 3 дни с мен. Аз смутен и донякъде зарадван зачаках с затаен дъх,почти сигурен,че тя категорично ще откаже.
След 10 минути управителката ми каза, че девойката нямала нищо против. Изумлението ми беше голямо.
Оказа се красива млада дама на 25 години,било и скучно сама и дори се зарадва ,че ще има с кой да си говори за да не скучае. И се започна един купон.
Тази девойка днес е моята жена.
А какъв беше живота по Черноморието ни в онези времена…Спокойствие и красота
Заключвахме вратата на стаята,но вратата- прозорец,която извеждаше буквално на пътеката оставяхме отворена за проветрение,а вътре целия багаж и пари,без да сме се замисляли ,че някой може да ги открадне.
А за нощния живот – не сме и помисляли, че някой може да ти посегне или да ти се случи нещо лошо. Млади,спокойни,на всяка крачка включително и на плажа безплатни медицински пунктове, заведенията с достъпни цени за всички, богат безплатен спортен и културен живот.
ММЦ наброяваше 3600 младежи,от които 3000 чужденци сменящи се през 6 дни.Картите бяха достъпни за всички до 28 годишна възраст.
Post Comment