Спомен за Николай Гяуров – „първият бас на планетата“

Николай Гяуров е човекът, който прославя България по целия свят, а гласът му покорява най-престижните световни оперни сцени. Определят го като „първият бас на планетата“, „цар на басите“, „наследник на Орфей“.

Роден е на 13 септември 1929 г. във Велинград. Родителите му са бежанци от Беломорието. Като ученик Гяуров е вратар не само на гимназиалния, но и на градския отбор по футбол. Годината е 1948.

По-късно, в казармата, Гяуров е ръководител на драматичен кръжок, играе в пиеси, дирижира хор.

На прегледа на войнишката самодейност, поради заболяване на солиста, поема и солото. След като завършва военната си служба, заминава за София, където през 1949-1950 г. учи пеене в Държавната музикална консерватория при Христо Бръмбаров.

Продължава музикалното си образование в Ленинградската консерватория, а през 1951-1955 г. следва в Московската консерватория. Изпълнява оперни арии и песни от Верди, Мусоргски, Pимски-Корсаков, Росини, няколко имена от предкласиката. Запознава се с творчество на Глинка, Рахманинов, Рубинщайн, Чайковски, Шуберт, Шуман, Волф.

През 1955 г., като абсолвент, дебютира на сцената на Московската оперна студия в ролята на Дон Базилио („Севилският бръснар“ от Дж. Росини). Изпитната му работа е оценена за отличен.

През същата година получава Първа награда и златен медал на Петия световен фестивал на младежта и студентите във Варшава.

Звездният му миг идва през 1955 г. на „Гран при дьо Пари“, по време на международния конкурс по пеене в Париж.

В конкуренция със 147 оперни артисти от страни като Франция, Италия, Австрия, Белгия, Гърция и Венецуела, той е признат за изключително дарование.

На 18 март 1956 г. младият певец, вече солист на Софийската народна опера, дебютира на нейна сцена в ролята на Дон Базилио. По-късно, като редовен член на Софийската опера, участва в спектаклите на театъра в София и при гостувания в чужбина.

В края на 1957 г. за първи път заминава за Италия – страната-люлка на оперното изкуство. През следващите години гастролира с роли и концерти в много страни.

В началото на 1960 г. заминава за втори път за Италия и дебютира на сцената на „Ла Скала“, в ролята на Варлаам от „Борис Годунов“. На сцената е с другия велик български бас – Борис Христов, в ролята на Борис Годунов.

Поема целия басов репертоар на Миланската скала и в десетилетното си присъствие на нейната сцена пресъздава всички централни образи от италианския и руския оперен репертоар.

През 1993 г. Николай Гяуров прави своя сценичен дебют в ролята на княз Гремин, в „Евгений Онегин“, на сцената на кралската опера „Ковънт гардън“ в Лондон.

Николай Гяуров е носител на многобройни награди и звания.

Умира на 2 юни 2004 г. в дома си в Модена, Италия, пише БТА.

Снимки: operasofia.bg

Материалът Спомен за Николай Гяуров – „първият бас на планетата“ е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари