На 13 февруари 2016 г. Туньо, както феновете на футбола наричаха Трифон Иванов, бе покосен от масивен инфаркт. Няколко години след кончината му част авторския колектив на бестселъра “Гунди – какъвто не го познавате“ написа и първата и единствена биография на Железния.

Оттогава книгата претърся няколко издания

Всичко ценно за футболния ни гений е в нея.

“Трифон Иванов – Железния” (с логото на Книгоиздателска къща “Труд”) проследява спортната кариера на талантливия ни футболист от детските му години в село Горна Липница до върховете му като футболист на “Реал Бетис” и “Рапид” Виена, до един от лидерите в националния ни отбор през великото футболно лято на 1994 г. в САЩ.

Защо Трифон е желан в “Барселона” и други грандове, но трансферът му остава нереализиран? Кои са силните му страни като футболист? И какво в характера му не приемат в Европа?

Книгата дава отговори на тези въпроси. Но разкрива и защо Трифон Иванов Железния е номер едно в сърцата на феновете преди като футболист, и сега като легенда.

Книгата “Трифон Иванов – Железния. Биография на една вечна легенда” е призната лично от майката на Туньо

Леля Маринка, която дава благословията си и спомага дейно за нейното написване.

Авторите са познати журналисти от националния всекидневник “България Днес” – Добромир Добрев, Кристиан Иванов и Георги Иванов.

Специално за биографията на Трифон говорят първият му треньор Васил Матев и следващите му наставници във футбола – Георги Василев-Гочето, Пената, Христо Бонев-Зума.

Цяла плеяда са съотборниците на легендарния №3, които без никакво замисляне приемат поканата да сътрудничат на авторите.

Своите неповторими разкази правят Красимир Балъков, Бончо Генчев, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Георги Димитров-Джеки, Наско Сираков, Ивайло Йорданов, Златко Янков, Радостин Кишишев, Петър Александров.

Най-голямата изненада е личната изповед на най-голямата футболна легенда Христо Стоичков.

Камата безрезервно се съгласява да даде откровено интервю за книгата, посветена на неговия добър приятел.

“Приятелството не се купува, не се гради за ден. Трифон беше честно момче. До края на дните му, Бог да го прости, не спирахме да се шегуваме. Най-любимото ми беше да му искам автограф върху снимки, на които изглеждаше най-страшен. Много се ядосваше”, спомня си Стоичков.

Материалът Спомени в книга: 10 години след смъртта на Трифон Иванов е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари