Убиват ни корупция, мръсни тайни и безконечна алчност

Не само цялата спортна общност, всички отново сме със свити от мъка сърца. И като че ли не можем да поемем въздух, защото през ден нечия лична трагедия на пътя ни оставя разбити.

На този етап няма данни за спукана гума, казват разследващите, която да е причина за тежката катастрофа на „Тракия“, при която загинаха две невинни деца.

Възможно е водачът на ТИР-а да е заспал. Ако това е така – би следвало да е ясно защо. Тук е така – корупцията убива.

Алчността на фирмите, които цедят като последен лимон своите шофьори.

Не спазват делегираното от закона време за сън, почивка и часове на пътя. Третират ги като роби. Казвам това не в защита на водача – просто това е реалността. Шефовете не дават на своите шофьори да спят! На който не му изнася – да се изнася е положението.

Дузина от тях получават инсулти и инфаркти, докато работят. А преди удара – литри кафе или енергийни напитки, които да държат очите им отворени.

Сърцата и мозъците – бомба със закъснител. Който издържи – издържи, който не – пръска се на пътя.

Тук е така. Корупцията убива.

Вместо устойчиви мантинели, някой вземе, че крадне парите и сложи бутафорни преградки, през които и лека кола минава като през паяжина.

Вместо количество по стандарт, вземат, че излеят 5 пъти по-малко асфалт, човекът взе парите – диря, няма, няма.

Вместо прецизни технически прегледи – бутне рушвет, даде му документа без проверка.

Вместо кадърни професионалисти, вземем, че турим някой селски бек с мозък на врабче, който да управлява важни агенции и да разполага с животите на децата ни.

Приличаме на филм от Кустурица, в който Бог слиза на земята, вижда ни, обръща се и си хваща последния полет.