На брега на Тихия океан, в крайбрежния парк Sunset Dunes в Сан Франциско, се намира необичайна арт инсталация, която през последните месеци привлече хиляди посетители от цял ​​свят.

Това е дървена кабина със стар телефон, разположена с изглед към океана, която не е свързана с телефонна мрежа.

Вместо това, тя предлага на посетителите възможността символично да разговарят с починалите си близки.

Инсталацията се казва „Зовът на океана“ и е дело на художниците Сара Маккарти Грим и Джейм Таскър

Те са я създали с идеята да предложат безопасно обществено пространство, в което хората могат да изразят чувствата си, да кажат нещо, което никога не са успели, или просто да се свържат отново с някого, който вече не е там.

В кабината има телефонна слушалка, която не осъществява реално обаждане. Мнозина обаче казват, че именно тази символика им помага да изразят скръбта си по-лесно. Посетителите разговарят с родители, съпрузи, деца, приятели и дори домашни любимци, които са починали. Някои остават само за няколко минути, докато други прекарват по-дълго време в мълчание, плачейки или споделяйки спомени.

Идеята се основава на откритията на психологията, че след загубата на любим човек не е необходимо напълно да се прекъснат емоционалните връзки с него. Напротив, много експерти смятат, че символичните разговори, писането на писма или посещението на места, които извикват спомени, могат да помогнат в процеса на приемане на загубата и справяне с мъката.

Инсталацията се намира в парка „Сънсет Дюнс“, който отвори врати през 2025 г. на мястото на бивш крайбрежен път

Пространството с дължина приблизително 3 километра сега е предназначено за разходки, колоездене, отдих и обществени културни дейности и е един от най-големите проекти в Калифорния за превръщане на път в обществен парк.

Според градските власти, паркът е бил посетен от над 1,7 милиона души през първата си година, а „Зовът на океана“ бързо се е превърнал в една от най-разпознаваемите му забележителности. Инсталацията е била повреждана няколко пъти, но всеки път е била възстановявана с подкрепата на местната общност.

Въпреки че телефонът никога не звъни и никой не отговаря от другата страна, за мнозина точно това място представлява възможност да кажат думите, които са останали неизказани с години. Във време, когато скръбта често се преживява като нещо, което трябва да бъде преодоляно възможно най-бързо, този семпъл подиум ни напомня, че понякога най-важното е просто да се даде пространство на чувствата да бъдат изразени.