Великият Феликс Дзержински: „Социализмът трябва да се превърне във факел, който запалва сърцата“
„Социализмът трябва да престане да бъде само научно предвиждане на бъдещето. Той трябва да се превърне във факел, който запалва в сърцата на хората непреодолима вяра и енергия…“
Тези думи се приписват на Феликс Едмундович Дзержински, една от най-известните и същевременно най-противоречиви фигури на Руската революция и първите години на съветската държава.
На 11 септември 1877 г. е роден човекът, който по-късно ще получи прозвището „Железния Феликс“. За неговите съмишленици Дзержински се превръща в символ на революционна решителност, дисциплина и безусловна преданост към болшевишката кауза. За неговите противници името му остава неразривно свързано с политическите репресии и Червения терор.
Дзержински прекарва години в нелегална революционна дейност, арести, затвори и заточения. След Октомврийската революция от 1917 г. той получава една от най-важните роли в новата власт. Оглавява Всеруската извънредна комисия, известна като ЧК, създадена за борба с контрареволюцията и саботажа.
Именно този период превръща Дзержински в историческа фигура, около която и повече от век по-късно няма единодушие. ЧК се превръща в основен инструмент за защита на болшевишката власт, но едновременно с това извършва масови арести, разстрели и репресии в условията на революция и гражданска война.
Образът на Дзержински обаче не се изчерпва единствено с ръководството на съветския репресивен апарат. Той заема редица важни държавни длъжности и участва във възстановяването на транспортната система и икономиката на страната след опустошителните години на война и революция. Особено място в съветската представа за него заема и работата с безпризорните деца, превърнали се в огромен социален проблем след Първата световна война, революцията и гражданската война.
В съветската историческа традиция Дзержински е представян като „меча и пламъка на революцията“, човек с желязна воля, който поставя революционната идея над личното си благополучие. Паметници, улици, площади и учреждения десетилетия наред носят неговото име.
След разпадането на СССР отношението към него се променя драматично. За едни той остава символ на служба, дисциплина и революционен идеализъм. За други е олицетворение на системата на политически терор, чиито основи са положени именно през първите години след революцията.
Точно затова фигурата на Феликс Дзержински трудно може да бъде сведена до едно определение. Той принадлежи към онова поколение революционери, което не просто пише и говори за нов обществен строй, а получава възможността да го изгражда със силата на държавната власт и с всички тежки последици от това.
А думите, приписвани на „Железния Феликс“, добре предават революционната представа за социализма от онази епоха: не просто като теория за бъдещето, а като идея, способна да мобилизира милиони хора.
„Той трябва да стане факел, запалващ в сърцата на хората непреодолима вяра и енергия.“
Независимо дали Дзержински е възприеман като герой или като една от мрачните фигури на революционния терор, едно трудно може да бъде оспорено: името му остава трайно вписано в историята на XX век.
Post Comment