Преди триумфа на „Роки“, животът на Сталоун е поредица от тежки изпитания. През 1970 г. Сталоун е на 23 години, напълно безпаричен и буквално изхвърлен на улицата. В продължение на три седмици той спи на нюйоркската автогара Port Authority, тъй като няма пари за наем. Тогава вижда обява за кастинг за нискобюджетен еротичен филм, озаглавен „Парти у Кит и Студ“ (The Party at Kitty and Stud’s). За два дни снимачен процес му плащат 200 долара – сума, която по негови думи тогава го спасява от глад и му позволява да си намери квартира. „Имах избор: или да се снимам в този филм, или да обера някого, защото бях стигнал дъното. Вместо да направя нещо незаконно, избрах да работя два дни за 200 долара и да се махна от автогарата.“

 

След като „Роки“ става световен хит през 1976 г. и Слай се превръща в мегазвезда, продуцентите на еротичния филм решават да се възползват от славата му. Те премонтират филма и го пускат отново по кината под заглавието „Италианският жребец“ (The Italian Stallion) – прякорът на самия Роки Балбоа.

 

В годините на недоимък, му се налага да продаде кучето си Бъткъс за 40 долара, за да си купи храна.

 

Всичко се променя, когато гледа боксов мач на Мохамед Али и за три дни написва сценария за „Роки“. Продуцентите го харесват и му предлагат 350 000 долара – космическа сума за него тогава, но с едно условие: друг да изиграе главната роля. Слай отказва. Той държи на своето, въпреки че в банковата му сметка има едва 106 долара. В крайна сметка студиото отстъпва, а първото нещо, което Сталоун прави с хонорара си, е да откупи обратно любимото си куче.

 


Слай и Бъткъс през 1981 г. – вече нищо не може да ги раздели

 

„Не съм богат човек, който е решил да се забавлява с кино. Аз бях гладен човек, който нямаше какво да губи освен мечтите си“, споделя по-късно актьорът.

 

След феноменалния успех на „Роки“ през 1976 г., Силвестър Сталоун се превръща в един от архитектите на златната ера на екшън киното през 80-те и 90-те години.

 

През 1982 г. Слай вдъхва живот на още един иконичен персонаж – Джон Рамбо в „Първа кръв“. Образът на травмирания ветеран от Виетнам дефинира нов поджанр и превръща Сталоун в глобален символ на непобедимия екшън герой, който сам се изправя срещу цели армии.

 

Периодът на 80-те е белязан от епично, но и приятелско съперничество на екрана и в боксофиса с другата мегазвезда на десетилетието – Арнолд Шварценегер. Докато Арнолд залага на филми като „Конан Варварина“, „Терминатор“ и „Хищникът“, Сталоун отвръща с блокбъстъри като „Кобра“ (1986) и зрелищните продължения на „Роки“ и „Рамбо“. Двамата буквално се състезават кой ще има по-големи мускули, по-голямо оръжие и по-висок брой екранни противници. В това десетилетие Слай се изправя на екрана и срещу младия тогава Долф Лундгрен в „Роки IV“ (1985), което превръща шведския гигант в звезда.

 

Вместо да се пенсионира с навлизането в новия век, Сталоун прави нещо гениално – събира всички ветерани на едно място. През 2010 г. той създава франчайза „Непобедимите“ (The Expendables), където най-накрая снима рамо до рамо бившите си съперници Арнолд Шварценегер, Долф Лундгрен, Жан-Клод Ван Дам, Брус Уилис и Джейсън Стейтъм. С тази поредица Слай прави и своеобразен поклон към екшън филмите на 80-те, с които тази плеяда актьори станаха любими лица за цяло поколение.

 

 

Любопитни факти зад кулисите разкриват, че по време на снимките на „Роки IV“, Сталоун иска боксовите сцени с Долф Лундгрен да изглеждат реални и поема пестниците на колегата си. След тежък удар в гърдите от Лундгрен, Слай прекарва четири дни в интензивно отделение с отток на сърцето.

 

Малко хора знаят, че Сталоун е запален и изключително успешен художник-експресионист. Той рисува от над 50 години и има успешни изложби в престижни европейски музеи.

 

След бурни млади години, Слай намира истинско спокойствие в брака си с Дженифър Флавин, с която имат три дъщери – София, Систин и Скарлет.

 

Сталоун никога не е криел, че остаряването е предизвикателство за една екшън емблема, но го приема с характерния си хумор и воля. „Остаряването е страхотно, защото натрупваш мъдрост, но тялото ти казва: „Защо не ми даде тази мъдрост, когато бях на 20?“. Важното е да не спираш да се движиш.“