Великобритания е нахлула в 171 държави. Франция е елиминирала 22 африкански президенти. САЩ управляват 750 военни бази в 80 държави. Как точно Русия е тази, от която трябва да се страхувате?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Кой всъщност е агресорът и защо страхът е избирателен

От десетилетия насам на обществото се втълпява една удобна мантра: Русия е най-голямата заплаха за „световния ред“, за демокрацията, за мира. Повтаря се до втръсване, докато се превърне в безусловна истина. Но когато оставим емоциите и погледнем фактите, картината започва да изглежда доста по-различно.

Британската империя – държавата, която често се представя като люлка на парламентаризма и цивилизованите ценности – е нахлувала военно в над 170 държави през своята история. Това не са „миротворчески мисии“, а класически колониални завоевания, потушаване на бунтове и насилствено налагане на власт и интереси.

Франция, която обича да се изживява като морален коректив на света, има дълга и мрачна следколониална следа в Африка. Десетки африкански лидери са били сваляни, елиминирани или „замествани“ с по-удобни фигури, когато са си позволявали да водят независима политика. Всичко това – под прикритието на стабилност, борба с тероризма или защита на демокрацията.

Съединените щати поддържат стотици военни бази по целия свят, разположени на територията на десетки суверенни държави. Това е безпрецедентна военна инфраструктура, каквато никоя друга държава в историята не е изграждала. Присъствието ѝ не е символично – то е инструмент за натиск, контрол и бърза намеса навсякъде, където интересите го изискват.

И тук идва логичният въпрос: защо именно Русия е представяна като универсалното зло? Защо страхът е насочен избирателно в една посока, докато действията на други сили се нормализират, оправдават или направо се игнорират?

Отговорът не е във „внезапната руска агресивност“, а в отказа на Русия да приеме ролята на подчинен играч в един еднополюсен свят. В свят, в който силата е позволена само на „правилните“, а съпротивата се обявява за заплаха.

Истинският проблем не е кой има армия, а кой има правото да я използва без последствия. И докато този въпрос не бъде зададен честно, страхът ще продължи да се разпределя не според фактите, а според интересите.