Владо Пенев на 66: Моят живот е на актьор

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Владо Пенев днес става точно на 66 години. Роден е на 24 октомври 1958 г. в София. Баща му е Никола Пенев, журналист от вестник „Земеделско знаме“.

Средното си образование завършва в 8-мо СОУ „Васил Левски“. А от 1982 г. е магистър по актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Николай Люцканов с асистент Маргарита Младенова, завършвайки ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

От 1985 г. до 1992 г. Пенев е в състава на Младежки театър „Николай Бинев“ в столицата. След това постъпва в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. От 2003 г. играе в състава на Малък градски театър „Зад канала“.

Играл е в много постановки – „Жана“ и „Идиот 2012“ в Народен театър „Иван Вазов“, „Скъперникът“ и „Човекът, който искаше“ в Малък градски театър зад Канала, „Чайка“ в Театър Азарян, и „Семеен албум“ в Младежкия театър.

Освен това е и режисьор – на „Дакота“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Пенев е една от звездите в сериала „Под прикритие“ на БНТ.

Носител е и на много награди. Включително „Златна маска“ от Международния театрален фестивал „Охридско лято“, „Икар“ за ролята си на Едгар в спектакъла „Мъртвешки танц“ на ТР „Сфумато“ (2007), „Аскеер“ през 1996 г. за ролята на мъжа от „Нирвана“ на Константин Илиев с режисьор М. Младенова, „Аскеер“ през 2007 г. за Едгар от „Мъртвешки танц“, „Златна ракла“ 2000 за „Пясъчен часовник“ с режисьор Георги Дюлгеров.

Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за водеща мъжка роля“ – на Арпагон в „Скъперникът“, на Малък градски театър „Зад канала“, 2014.

А през 2023 г. печели „Икар“ за водеща мъжка роля – за Поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, с режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“.

Той обича да пътува. И да споделя красиви кадри на местата, където е посетил.

Обича София, градинката пред кооперацията, в която живее и с любов се грижи за нея.

„Бях много комплексирано момче. Всичко това обаче е в миналото, а клиниката за лечението ми се нарича НАТФИЗ“.

„Ако бях Господ, щях да си давам изпитания, за да ги преодолявам и да мога да продължа напред. Искам да си нося кръста с усмивка“.

„Аз съм един от най-добрите актьори в България!“

„Чалга е начин на живот, не е жанр в музикалната индустрия“.

„Винаги съм смятал, че когато си известен, трябва да популяризираш каузи и да се стараеш през известността си да помагаш. Ето, сега ще пътувам към Варна, където ще изнесем представление, което се нарича “Поетите”. В него популярни личности популяризираме крайно непопулярната българска поезия, превръщаме я в необходимост и любимо нещо на хората, някои от които може би в живота си не са чели поезия. Мисля, че известните хора трябва да правят неща, които са полезни за другите, както и за самите тях.“

„Сега подкрепям и тази кампания за профилактика на рака на простатата – „Не пропускай“, защото темата е не само важна, но имам и лична мотивация. Загубил съм баща си, когато аз съм бил на 4 месеца, а той – на 37 години. Починал е от рак на белия дроб. Същото нещо се случи и със сестра ми, когато беше на 55 години (тя е по-голяма от мен). И тя си отиде от рак на белия дроб. Когато в собственото ти семейство има такива ситуации, е задължително да се отнасяш още по-старателно и внимателно към здравето си.“

„Аз не мога да имам друг живот. Моят живот е на актьор и моят живот е да сменям персонажите и да сменям животите, а не да живея един постоянно. Ако въобще съществуваше такава опция – аз кандидатствах и ако ме бяха приели, щях да стана археолог. Това беше моята мечта. Алтернативата на актьорството.“

„Най-голямата човешка сила е опрощението. Но то минава през съзнание – ти първо трябва да осъзнаеш къде, какво, как се е случило и тогава да го простиш. Много е важно да знаем откъде идваме, за да бъдем по-спокойни там, накъдето отиваме.“

Материалът Владо Пенев на 66: Моят живот е на актьор е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари