За Явор, който вече е само спомен: Животът е дар и ние всички сме равни пред закона

Животът навън ври и кипи. Един младеж е починал. Полицаите са обвинени, че са превишили правомощията си. Беше споделен видеоклип. Да, на него се вижда, че Явор, така се казва починалият млад мъж, е сериозно приклещен и също така е бил обект на насилие.

Защитниците на полицаите обвиняват младежа, който според тях е взел забранени субстанции. Да, излезе токсикологичната експертиза. В кръвта на Явор има такива вещества. Да, сърцето му вероятно не е издържало. Но дали само заради приетите вещества или и заради стреса и насилието, на което е бил обект?

Но – има едно голямо НО. И то е, че каквото и да си взел, полицаите нямат право да упражняват насилие спрямо теб. Тяхната работа е да те задържат и съответно да те изпратят в съответното заведение – клиника, болница, затвор. Съдията е този, кото решава след това.

Те, полицаите, не са съд, не са Господ, не са биячи – те трябва да са хора, на които имаме доверие и които защитават живота ни. А през последните години това е доста спорно. Този младеж не е имал оръжие, не е можел да ги нарани по никакъв начин. Просто е трябвало да подходят професионално, да му сложат съответния медикамент и да го приберат в съответното заведение.

Обществото ни отдавна боледува.

И не са само полицаите. Високото ниво на корупция „разрешава“ доста сериозни казуси и често хората злоупотребяват, нарушават и прекрачват границата без да получат заслуженото.

Всички ние сме равни пред закона и пред Бог. И всички ние трябва еднакво да спазваме този закон, а също така да носим отговорност и да имаме ценности.

Не е трудно. Просто трябва редът да бъде спазен. Без пари под масата, услуги, „наши“ и „ваши“ хора. Нали?

Радостното е, че все по-често има прояви на гражданско общество, на търсене на отговорност и протести. Това е правилният път. Според мен. Трябва да бъде търсена отговорност. Трябва да изискваме решения. Защото всички ние искаме да живеем в отговорно и здраво общество.