Замъкът, в който мечтите на прехода се изпариха

Когато през средата на 90-те години хотел „Замъкът Хранков“ изникна в столичния квартал Драгалевци, той не бе просто сграда. Той бе заявка. Заявка, че социалистическите БДС предписания за ригидно, утилитарно строителство вече не определят как изглежда успехът в България. Заявка, че новите пари могат да си купят кула, парапети и претенция за аристократичност — дори ако благородническата традиция зад тях е написана буквално вчера.
Зад замъка стои Пламен Симеонов Хранков — роден на 6 декември 1953 г., завършил Машинно-електротехническия институт през 1980 г. със специалност „Автоматизация на производството“. По образование инженер, по призвание — предприемач от онзи тип, който прехода обича да произвежда в големи количества. Дълги години работи в текстилната промишленост, прави дрехи, отваря офиси в Русия и Лос Анджелис, докато бизнесът му не опира до тесните рамки на българския пазар, наводнен с евтин турски трикотаж. Като студент дори припечелва, пеейки в столичните нощни барове — детайл, който и до днес обича да разказва.

Първият хотел „Хранков“ отваря врати в Суходол през 1992 г. — първият частен хотел в България. По думите на самия собственик, той бил истинска атракция за времето си — клиентите на „Шератон“ го наричали „малкия Шератон“. Скоро обаче придобива и друга, по-двусмислена слава — място, в което се събират елементи от подземния свят на прехода. Сред гостите му е и Иво Карамански, нает апартамент в хотела още докато е под гаранция.
Вкусил от успеха, Хранков замисля нещо по-голямо: истински замък. Строителството на „Замъкът Хранков“ в Драгалевци е финансирано чрез емисии акции, набрани от хиляди дребни инвеститори — над 6000 физически лица купуват дялове в дружеството „Хотелска верига Хранков“ АД, набрало общо 375 милиона лева стар капитал. Първоначалният срок за откриване е август 1994 г. Той не е спазен. Нито следващият. Строителството се проточва с години — отчасти заради решението по пътя да се добави панорамен ресторант на терасата, отчасти защото средствата не достигат и собственикът хвърля приходите от другите си фирми в строежа. Хиляди акционери чакат дивиденти, които никога не идват в очакваните размери — оплакване, което десетилетия по-късно все още се среща в интернет форумите на разочаровани дребни инвеститори.
Когато най-после отваря, „Замъкът“ се превръща в сцена на най-помпозните светски събития на столицата. Премиерът Симеон Сакскобургготски го избира за среща с Вселенския патриарх Вартоломей. Илия Павлов искал да стане съдружник на Хранков, но е убит, преди начинанието да се случи. В хотела отсяда и Големия Маргин — за цели две години, наел апартамент и живял там като у дома си. Замъкът се превръща в кръстопът на новата българска класа — бизнесмени, политици, фигури от полусветлата зона на прехода, всички под един покрив с кулички и тераса с изглед към Витоша.
Бизнес моделът обаче не издържа дългосрочно. Конкуренцията расте — в София никнат нови висококатегорийни градски хотели, а заетостта на „Замъка“ пада до 30–40% годишно. Дружеството затъва в дългове към ТБ „Биохим“ и акционерите гласуват продажба на актива. Опитите следват един след друг: оферти от израелски и саудитски инвеститори, преговори с италианска мениджърска агенция за управление за 20 години, искана цена от 8 милиона евро, после свалена до 6–6,5 милиона. Сделка не се случва. През 2006 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, а година по-късно — в неплатежоспособност, с наложен запор върху имуществото.

После идва тишината. Хотелът престава да отговаря на телефонни обаждания. Туристическите портали потвърждават с любезен глас, че „Замъка Хранков“ не работи отдавна и няма да отвори. Столичани, минаващи покрай него, се питат дали петзвездната крепост е призрак, или просто чака собственик с достатъчно пари да я съживи — и дали изобщо не носи риск да рухне върху съседния имот, собственост на бившия министър-председател Иван Костов.
Историята на „Замъкът Хранков“ е история на цялата епоха в умален вид: бърз изгрев, изграден върху амбиция, занижени стандарти и хиляди дребни инвеститори, повярвали в обещанието за лукс по български. После — бавен залез, затрупан в дългове, запори и неплатени дивиденти. Кулата все още стои над Драгалевци. Само че днес символизира не успеха на прехода, а неговата сенчеста, недовършена страна — замък, на който мечтата свърши преди приказката да започне.