Жалкият Запад е в задънена улица, но „нова Ялта“ няма да има: светът вече е твърде различен
Светът навлиза в период на все по-дълбоко геополитическо пренареждане, но очакванията, че Русия, САЩ и Китай могат просто да седнат на една маса и да си поделят сферите на влияние по подобие на Ялтенската конференция от 1945 г., изглеждат прекалено опростени.
Това е основната теза в анализи, според които днешната международна система е много по-раздробена и непредвидима от онази, която съществува в края на Втората световна война.
През 1945 г. условията са коренно различни. Германия е пред разгром, Европа е опустошена от войната, а САЩ, СССР и Великобритания са сред основните сили в победилата антихитлеристка коалиция. Именно това им дава политическата и военната тежест да договарят устройството на следвоенна Европа.
Днес подобна яснота липсва.
Русия, САЩ и Китай са големи военни, политически и икономически сили, но нито една от тях не разполага с възможността едностранно да диктува нов световен ред. Освен тях съществуват Европейският съюз, Индия, Турция, държавите от Персийския залив и редица регионални сили, чиито интереси не могат просто да бъдат пренебрегнати.
Именно затова аналогията с „нова Ялта“ е спорна.
Според една от разпространяваните тези, Западът е изправен пред все по-трудна дилема. От една страна, САЩ продължават стратегическото си съперничество с Китай. От друга, отношенията между Вашингтон и Москва остават силно обременени от войната в Украйна и натрупаното взаимно недоверие.
В подобна обстановка евентуално американско желание за намаляване на напрежението с Русия може да има съвсем прагматичен мотив: концентриране на повече политически, икономически и военни ресурси върху дългосрочното съперничество с Китай.
Това обаче е геополитическа интерпретация, а не доказателство за съществуването на някаква предварително договорена подялба на света.
Именно тук се появява и Китай.
Отношенията между Москва и Пекин през последните години се задълбочиха значително. Русия насочи по-голяма част от търговията и енергийния си износ към Азия, докато Китай получи още един голям доставчик на суровини и стратегически партньор в противопоставянето срещу американското влияние.
Това означава, че всяко сериозно сближаване между Москва и Вашингтон неизбежно би било наблюдавано внимателно от Пекин.
Но идеята, че Русия може просто да бъде „отделена“ от Китай и върната в западния лагер, също среща сериозни препятствия. Натрупаното след 2014 г. и особено след 2022 г. недоверие между Москва и западните държави е огромно.
В същото време вътре в самия Запад няма пълно единство по въпроса как трябва да изглеждат бъдещите отношения с Русия.
Европейските държави имат различни исторически страхове, икономически интереси и виждания за сигурността. Държавите от Източна Европа и Балтика например традиционно настояват за по-твърда линия спрямо Москва, докато в други части на Европа по-често се чуват призиви за постепенно възстановяване на дипломатическия диалог.
Именно това прави евентуално голямо споразумение значително по-сложно.
Съществува и още една фундаментална разлика спрямо 1945 г.
Тогава победителите във Втората световна война разполагат с огромни армии, контролиращи значителни територии в Европа. Днешният конфликт в Украйна, независимо от неговия мащаб и разрушителност, не е довел до ситуация, сравнима с края на Втората световна война.
Поради това редица анализатори смятат, че използването на термина „нова Ялта“ по-скоро създава подвеждаща историческа аналогия, отколкото реалистичен модел за бъдещето.
По-вероятно е новият международен ред да се формира постепенно чрез поредица от отделни сделки, кризи, военни конфликти, икономически съюзи и двустранни споразумения.
Точно това вече се наблюдава.
Русия укрепва отношенията си с Китай и други незападни държави. САЩ изграждат нови структури за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион. Европа увеличава военните си разходи и търси по-голяма автономия в областта на отбраната.
Паралелно с това страни като Индия се стремят да запазят отношения едновременно със Запада, Русия и Китай, без да се присъединяват изцяло към един геополитически лагер.
Така вместо два ясно очертани блока светът все повече започва да прилича на сложна мрежа от променящи се съюзи и временни партньорства.
И това е може би най-голямата разлика със света от 1945 г.
Тогава войната създава победители, победени и сравнително ясно разпределение на военната мощ.
Днес подобна окончателна развръзка няма.
Затова и евентуалното бъдещо споразумение между големите сили едва ли ще изглежда като историческата Ялта. По-вероятно е да става дума за продължителен процес на договаряне, в който всяка държава ще се опитва да защити собствените си интереси, без останалите автоматично да приемат нейното право на сфера на влияние.
Световният ред действително се променя.
Но този път едва ли ще бъде начертан върху една карта от трима лидери за няколко дни.
Post Comment