Юристи: Упоритият отказ на държавните институции да отчетат общественото мнение по въпрос от така описаното естество предсказуемо ще доведе до ефект, обратен на замисления

Решението на доц. Наталия Киселова да върне като недопустимо предложението на президента за свикване на национален референдум за еврото е незаконосъобразно и е израз на фатално политическо късогледство, което ще може и да има съдбоносни последици.

Актът е незаконосъобразен. Председателят на Народното събрание няма правомощие да проверява и да се произнася по допустимост на такова предложение, внесено в Народното събрание от президента. Киселова беше длъжна да разпредели предложението по комисии.

В мотивите си председателя на парламента изхожда от една упорито налагана в последните дни (за сметка на това – неправилна) представа, че провеждането на референдум за това дали България да приеме валутата евро от 2026 г. противоречало на действащото българско право. Цитирани са куп разпоредби от Конституцията, международни договори и ЗПУГДВМС, решение на Конституционния съд. Количеството обаче не компенсира качеството!

Изказваме мнение, че НЯМА правно основание в българското право, което да съставлява препятствие пред провеждане на народно допитване дали еврото да се приеме през 2026 г. или това да се отложи. Още по-малко има правно основание, препятстващо разглеждане на предложение за такова допитване от парламента.

Конституцията на Република България не съдържа нито една разпоредба, която да може да се тълкува като забраняваща провеждане на референдум за „отлагане на еврото“. Цитира се разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от КРБ, която изисква България да участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. Това означава – предвид и практиката на Конституционния съд – че България трябва да предприема активни действия за приемане на “достиженията на Общността” (acquis communautaire) и участие в нормотворческия процес по развитието ѝ.

Разпоредбата, обаче, не поставя изискване за темпото, с което ще се приеме един или друг елемент от „достижение на Общността. А то самото не зависи само от управленския капацитет да се покрият икономически и правни критерии, а зависи и от волята на народа на държавата-членка на ЕС за възприемане на въпросното достижение на конкретен исторически етап. Това произтича от принципите на демократичност и народен суверенитет, прогласени в нашата Конституция. Оттук възниква и риторичния въпрос – как България ще участва в изграждането и развитието на Съюза, ако се окаже, че има масово несъгласие (или дори съпротива) срещу приемане на конкретно достижение на правото на ЕС каквато е единната европейска валута?

На следващо място, поставя се въпросът противоречи ли предложения от президента референдум на разпоредби от международните договори, по които България е страна, а именно на чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 3 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, чл. 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния (в тази връзка и свързаните чл. 5, ал. 4 от КРБ, чл. 85, ал. 3 от КРБ, чл. 9, ал. 4 от ЗПУГДВМС). Съгласно тях България е поела задължение да участва в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяването си като държава-членка с дерогация. Тази дерогация се отменя с решение на Съвета на ЕС, но такова решение се предхожда от политически процес по консултации и изисква съгласие на държава-членка при гласуване в самия Съвет (чл. 140 от ДФЕС). При положение че процесът за отмяна на дерогацията не се изчерпва с „административно“ констатиране на изпълнението на икономически и правни критерии, а въвлича и политически съображения, то сред тези съображения трябва да попада и демократичната легитимация.

Трябва да се съобрази и че процесът по приемане на еврото очевидно е свързан с много дълъг период от време, в който неизбежно настъпват промени в политическа ситуация, икономическа ситуация, а дори и демократично съзряване! Готовността на народа за разрешаване на въпроса относно приемане на еврото може да е била една през 2005 г., но двадесет години по-късно през 2025 г. може да е станала друга.

Всъщност фактът, че правителството и парламентът са се забързали да „вкарат“ България в еврозоната без преди това да е било проведено допитване до народа за готовността му да възприеме такава управленска стъпка на настоящия етап, е техен гаф. Това се поставя на фона на наличието на социологически данни, че има отчетливо разногласие в българското общество за това дали да се приеме еврото.

Затова и не е уместно да се повдигат възражения, че „едва сега“ се поставя на масата въпроса за референдум. „Едва сега“ е удобен момент, защото ако се окаже, че сме влезли в еврозоната с преобладаващо недоволство (и дори съпротива) сред населението – „тогава после“ какво правим? В посочената хипотеза ситуацията може да се окаже много по-неприятна и трудна за разрешаване, отколкото е ситуацията сега.

Противоречи ли предложението на президента на решение на Конституционния съд по к. д. № 13/ 2023 г.? Отговорът е отрицателен. С решението си Конституционният съд се е произнесъл по конституционносъобразността на решение на Народното събрание по предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“. Решението на Конституционния съд е задължително в тази част. Не е пречка пред разглеждане на предложение и провеждане на референдум по различен въпрос.

Във връзка с мотивите в решението на Конституционния съд в обществения дебат се поставя проблемът е ли въпросът от предложението на президента част от компетентността на Народното събрание. Проблемът за въпроса за компетентността на Народното събрание е до голяма степен доктринален и може да се реши различно, но във всеки случай практиката показва, че актовете по чл. 86, ал. 1 от КРБ, които парламентът приема, са с достатъчно широк предметен обхват. Той може да включи решение за отлагане на приемане на еврото. Отлагане не може да става до безкрай. Но, както се посочи, самият ДФЕС допуска и политически съображения освен икономическите и правните. Такова обосновано политическо съображение може да е резултатът от референдум. Защото ако резултатът за отлагане на приемането на еврото е положителен, административното решение за приемане на еврото, съблечено от демократична легитимност, ще бъде ли правомерно?

Въобще решението на доц. Киселова за връщане на предложението на президента за провеждане на референдум за отлагане на еврото се явява флагрантно незачитане на конституционната и законодателна уредба за провеждане на референдуми и твърде зле преценена политическа целесъобразност. Нарушение от такъв мащаб е пряко предизвикателство към настроенията против приемане на еврото. Въпрос, чието разрешение неминуемо ще засегне ежедневния живот на всеки от нас, очевидно предизвиква все по-голямо напрягане в обществото, защото актуалността му нараства колкото по-близо се доближаваме до решаването му.

Упоритият отказ на държавните институции да отчетат общественото мнение по въпрос от така описаното естество предсказуемо ще доведе до ефект, обратен на замисления.

Въпрос, който е свързан с отказ от суверенитет, трябва да се подложи на национално допитване и защото разрешението му може да е различно в различни исторически периоди.

Обективният поглед на обществените настроения показва, че те гравитират около две полюсни концепции за Европейския съюз – „съюз-федерация“ и „съюз на суверенните нации“. Отчитането на тежестта на мненията по всяка от тези две полюсни позиции е важно с оглед изпълнението на задълженията на България като държава-член на Европейския съюз и участието ѝ в развитието на Съюза. Отъждествяването на въпроса за отлагане на приемането на еврото с въпроса за „за“ или „против“ Европейския съюз е не само неоснователно, но и откровено вредно за членството на България в Съюза.

Последните събития в крайна сметка отключиха тенденции, които правят нуждата от референдум все по-насъщна. Затова е добре да разрешим въпроса сега, както подобава на тези тенденции, а не после да жънем бури – нали?

Накрая можем (и на шега) да се запитаме – ще бъде ли „вдигнат президентския юмрук“ с неочакван правнолуд ход?