Неолибералната хунта изтрещя от ужас: Забраняват AfD, след като ги смаза на изборите! Спуснаха гилотината над демокрацията, готвят чудовищен погром над народа и медиите!

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Към 23 септември 2026 г. в Германия се засилват исканията за започване на процедура за забрана на „Алтернатива за Германия“ (AfD). Дебатът се възобнови след изборната победа на партията в Саксония-Анхалт, където тя изпревари Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц. Инициативата за нова проверка идва от Хендрик Вюст, министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия и представител на ХДС.

На 8 септември той предложи създаването на съвместна работна група на федералното правителство и германските провинции. Задачата ѝ е да проучи дали съществуват достатъчно конституционни основания за забрана на AfD или за други правни мерки.
Предложението получи подкрепа от Андреас Бовеншулте, председател на Бундесрата и представител на Социалдемократическата партия, както и от вътрешния министър на Долна Саксония Даниела Беренс.

Министърът на отбраната Борис Писториус и министър-председателят на Баден-Вюртемберг Джем Йоздемир подкрепят процедура срещу регионалните организации на AfD, класифицирани като доказано дясноекстремистки.

Основният мотив на привържениците на забраната е, че според германските служби за защита на конституцията отделни структури на AfD преследват цели, противоречащи на демократичния конституционен ред. Службите посочват расистки позиции, дискриминация по етнически и религиозен признак и нарушения на принципа за човешкото достойнство. AfD оспорва тези заключения по съдебен ред.Съгласно германската конституция искане за забрана могат да внесат единствено федералното правителство, Бундестагът или Бундесратът. Окончателното решение принадлежи на Федералния конституционен съд. Към момента предложението на Вюст е за проверка на правните основания, а не за непосредствено закриване на партията.

ЕТО ВИ ПОРЕДНИЯТ ПРИМЕР ЗА ВЕЛИКИЯТ ЗАГОВОР СРЕЩУ ИСТИНАТА: КОГАТО ДИКТАТУРАТА НА „ПРАВИЛНОТО МНЕНИЕ“ УБИВА СВОБОДНОТО СЛОВО, СВОБОДНИЯТ ИНФОРМАЦИОНЕН КАНАЛ ОСТАВА ПОСЛЕДНИЯТ НЕПРЕВЗЕТ ОКОП НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ

Живеем в епоха на безпрецедентно интелектуално лицемерие, в която думите са обезкостени от първоначалния си смисъл, а институциите, призвани да бранят човешкото достойнство, са превърнати в инквизиционни трибунали. Когато една самопровъзгласила се псевдоелитна каста загуби най-страшното си оръжие — доверието на собствените си граждани — тя неизбежно сваля кадифената ръкавица и показва оголените зъби на чистата, неподправена административна тирания. Днес в Европа и по света сме свидетели не на триумф на прогреса, а на паническо, трескаво затваряне на вратите на публичния дебат. Свидетели сме на организиран погром над всяка мисъл, която дръзва да излезе извън предписания коловоз на задължителното неолиберално единодушие.

В този стерилен свят на медиен конформизъм традиционните информационни рупори отдавна престанаха да бъдат хроникьори на реалността. Те се превърнаха в нейни цензори, в говорители на една бюрократична машина, която панически се страхува от присъдата на свободния човек. Всеки ден сме заливани от предварително смляна, идеологически филтрирана помия, чиято единствена цел е да приспи съвестта, да уплаши разума и да накаже всяко несъгласие. Забраняват се медии с едно драсване на чиновническото перо; спират се предавания; заличават се интернет платформи; заклеймяват се анализатори, учени и обикновени граждани. Етикетът се лепи с яростна лекота — щом не повтаряш като зомбиран чиновническите мантри, ти автоматично ставаш „агент на мракобесието“, „хибридна заплаха“, „рупор на врага“ или просто дребна, продажна душа.
Но нима свободата на словото някога е била подарък от властта? Нима правото да знаеш, да се съмняваш и да търсиш истината е концесия, която някой министър или еврокомисар благоволява да ни отпусне за добро поведение? Историята крещи обратното: свободата винаги се е раждала в съпротивата срещу самодоволните господари на деня. И тъкмо затова днес независимият, свободен информационен канал не е просто медийна алтернатива или поредната трибуна за мнения. Той е барикада. Той е убежище на здравия разум в океана от институционално безумие.
Този канал съществува, защото отказва да приеме пакта на мълчанието. Той отказва да бъде опитомен от грантови хранилки, отказва да бъде сплашен от прокурорски закани и отказва да коленичи пред фалшивите кумири на днешната политкоректност. Ние знаем цената на това да наричаш нещата с истинските им имена: цената е изолация, яростни атаки, опити за цензура и финансово задушаване. Но знаем и цената на мълчанието — тя е пълно духовно и политическо поробване на един цял континент. Когато забраняват партии, защото печелят избори, когато затварят устите на инакомислещите, защото казват неудобни истини, мълчанието вече не е просто съучастие. Мълчанието е капитулация пред новия мек тоталитаризъм.
Всеки свободен глас, който прозвучи тук, всяка новина, която системните медии се опитаха да скрият, всеки факт, който разчупва фалшивата витрина на политическия истеризъм — това е камък в стената на нашата свобода. Ние не търсим комфорт и не предлагаме евтини илюзии. Тук ще срещнете оголения, безпощаден сблъсък на реалността с онези, които искат да я пренапишат. Ще видите фактите такива, каквито са, без грим и без предварително спуснати партийни директиви. Защото истинската демокрация не е стерилен кабинет, в който чиновници решават кое е позволено да мислите. Истинската демокрация е правото на народа да чуе всичко, да прецени сам и сам да отсече кой крив и кой прав.
Във времена, когато налагат цензурата под маската на грижа за „сигурността“, най-висшият дълг на почтения човек е да говори открито. Нека онези, които се страхуват от свободните избори и от свободната реч, продължават да пишат своите списъци със забрани и да съчиняват нови клевети. Страхът е техен, не наш. Те знаят, че сградата на лъжата е огромна, но стъклена — и е достатъчен само един свободен лъч светлина, за да се види цялата ѝ кухост. Този канал е този лъч. Той принадлежи на хората, които отказват да бъдат превърнати в безсловесно стадо, на хората с памет, с достойнство и със смелост да отстояват истината, колкото и да е скъпа тя.

Ние няма да спрем. Няма да отстъпим нито крачка назад. Защото когато тиранията стане норма, свободната информация се превръща в дълг, а истината — в нашето най-силно оръжие! Започваме оттам, откъдето другите замлъкват от страх. Добре дошли на територията на нецензурираната свобода!