Изключително ниските води на река Дунав в България разкриха части от основите на Константиновия мост – древно съоръжение от IV век, построено по времето на римския император Константин I Велики.

Това даде рядка възможност на българските археолози да документират едно от най-впечатляващите инженерни постижения на Римската империя, съобщиха от Регионалния исторически музей в Плевен.

„За археолозите тези моменти са изключително ценни, тъй като природата за кратко разкрива обект, който през по-голямата част от времето е скрит под Дунав“, заяви Павел Попов, представител на музея в Плевен, цитиран от Ройтерс.

„Това ни дава рядка възможност да го наблюдаваме, документираме и изучаваме в неговата истинска среда“, добави Попов.

На 5 юли 328 г. римският император Константин I лично открива и освещава моста, който е бил най-големият и известен каменен мост над Дунав.

Той е свързвал древния град Улпия Ескус в Северна България със Сучидава, намиращ се в днешна Румъния.

С дължина от близо 2,5 километра и ширина 5,7 метра, това е бил най-големият речен мост в античността

Въпреки това, той е бил използван само около 27 години, преди да бъде разрушен по време на варварското нашествие на хуните през 355 г.

Екип от плевенския музей е извършил аерофотография и документиране на видимите останки от моста в близост до село Гиген. Изследователите са използвали дронове, за да картографират и заснемат останките, които са се показали на повърхността заради спадналото ниво на реката.

Материалът Нивото на Дунав разкри основите на древен римски мост е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари