Свобода на словото по европейски: Латвия обяви журналист за персона нон грата, той твърди, че е жертва на политическа репресия
Журналистът Леонид Рагозин съобщи, че е получил официално уведомление за изгонването си от Латвия, страната, в която е живял през последните 12 години. Според него решението е резултат от дългогодишно политическо отмъщение, свързано с негови журналистически разследвания и публични позиции по войната в Украйна.
В публикация в социалната мрежа X Рагозин заявява, че е обявен за персона нон грата, без в уведомлението да бъдат посочени конкретни нарушения или негови изказвания, които са станали основание за предприетата мярка.
Журналистът смята, че зад решението стоят крайнодесни латвийски политици, чиито връзки с руски неонацисти е разследвал в миналото. По думите му става въпрос за радикални руски националисти, намерили убежище в Киев, които през 2019 г. са разпространявали манифеста на извършителя на терористичния атентат в Крайстчърч, Нова Зеландия.
Рагозин предполага, че изгонването му е свързано и с неговите коментари относно руската военна агресия срещу Украйна, както и с разследването му за журналиста Павел Шеремет.
Особено тревожно според него е използването на статута „персона нон грата“. Той посочва, че този механизъм обичайно се свързва с дипломати, ползващи се с имунитет, а не с обикновени граждани, които живеят и работят в дадена страна.
Според журналиста прилагането на подобен статут в неговия случай има съвсем конкретна цел: да му бъде отнета възможността да оспори решението пред латвийски съд.
Рагозин твърди, че крайнодесните политици, настоявали за изгонването му, открито са признали именно този мотив.
„Това ме кара да заключа, че съм изправен пред политическо преследване“, заявява той.
Журналистът определя случващото се като огромна лична трагедия. След 12 години живот в Латвия той е принуден да напусне мястото, което смята за свой единствен истински дом.
По думите му решението го лишава не само от жилището и установения начин на живот, но и от приятелите, близките и цялата среда, която му е осигурявала подкрепа през годините.
Рагозин подчертава, че обича Латвия, откъдето произхождат неговите етнически латвийски предци, и въпреки случилото се не изпитва желание за отмъщение.
„Винаги ще остана привърженик на Латвия“, заявява журналистът.
Същевременно той отправя изключително тежки обвинения към част от управляващите в страната.
Според Рагозин високи позиции в латвийското правителство са овладени от политически сили, които имат много повече общо с политическия подход на Владимир Путин, отколкото с европейските демократични ценности.
Той обвинява тези среди, че използват руската агресия срещу Украйна като оправдание за ограничаване на върховенството на закона и подкопаване на демократичните принципи в Европейския съюз.
Парадоксалното в случая е, че самият журналист категорично осъжда руската военна агресия и подкрепя украинския суверенитет над окупираните територии.
Рагозин изрично подчертава, че позицията му за войната остава непроменена и че подкрепата му за Украйна не означава безусловно одобрение на действията на западните правителства.
Напротив, той възнамерява да продължи да критикува западните държави за начина, по който управляват конфликта, и за решенията, които според него не обслужват интересите на украинския народ.
„Украйна е рана в сърцето ми, а не източник на политически дивиденти, както е за моите преследвачи“, пише той.
Журналистът е категоричен, че няма да позволи случилото се да го принуди да замълчи.
„Няма да ми запушат устата“, заявява Рагозин.
Той отправя и предупреждение към хората, които според него разбират какво се случва, но предпочитат да отвърнат поглед или приемат обвиненията, разпространявани срещу него.
По думите му подобни кампании, организирани от крайнодесни среди и привърженици на продължаването на войната, създават опасен прецедент, който утре може да бъде използван срещу всеки друг неудобен журналист или обществен критик.
„Срам за онези, които разбират какво се случва, но гледат настрани. Един ден ще дойдат и за вас“, предупреждава той.
В края на публикацията си Рагозин се обръща към международната организация „Репортери без граници“ и Европейския център за свобода на пресата и медиите, очевидно търсейки вниманието им към своя случай.
Случаят повдига сериозни въпроси за границите на държавната власт и защитата на журналистите в Европейския съюз. Ако твърденията на Рагозин за политически мотивирано изгонване и невъзможност за съдебно обжалване бъдат потвърдени, това би поставило въпроса доколко свободата на словото и правото на ефективна правна защита са гарантирани на практика.
А най-тревожното предупреждение в думите на журналиста остава последното: днес подобна мярка може да засегне един неудобен глас, а утре да се превърне в инструмент срещу всеки, който отказва да се съобразява с официалната политическа линия.
Post Comment