Адв. Петър Петров: Управляващите криминализират търговска дейност, свързана с Русия

Нови промени в Наказателния кодекс, свързани с нарушаването и заобикалянето на санкциите на Европейския съюз, предизвикаха остри спорове в Народното събрание.

Народният представител Петър Петров от „Възраждане“ заяви, че с приетия на първо четене законопроект управляващото мнозинство на практика създава възможност определени търговски дейности да бъдат третирани като престъпления, когато са свързани с нарушаване или заобикаляне на европейски ограничителни мерки.

Според Петров проблемът е в начина, по който са формулирани част от разпоредбите. Той предупреди, че текстовете могат да засегнат широк кръг дейности, включително търговия, превоз на стоки, финансови операции и сделки, ако бъдат приети в сегашния им вид.

Депутатът постави въпроса и за отговорността на юридическите лица, като посочи банки, финансови институции, застрахователни дружества и други компании, които извършват операции с лица или активи, попадащи под санкционен режим.

По думите му възниква и въпросът кое конкретно физическо лице би носило наказателна отговорност при подобни случаи – директор, управител, член на съвет на директорите, служител или друго длъжностно лице.

От „Възраждане“ изразиха резерви и по отношение на предвиденото криминализиране на определени действия, свързани с преминаването на санкционирани лица през границата. Според партията част от тези хипотези могат да се припокриват със съществуващи текстове в Наказателния кодекс.

Петров заяви още, че по проекта са били отправяни критики от различни институции и представители на съдебната власт. Законопроектът обаче получи подкрепа на първо четене, като беше предложено между двете гласувания спорните текстове да бъдат допълнително обсъдени и прецизирани.

От другата страна на спора привържениците на промените посочват, че България трябва да въведе в националното си законодателство европейска директива за престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на ЕС.

Предвижда се наказателна отговорност при нарушения на забрани за сделки, предоставяне на финансови услуги, разпореждане със замразени средства и икономически ресурси, както и при умишлено заобикаляне на санкционния режим.

За част от нарушенията е заложен праг от 10 000 евро, под който деянията няма да бъдат криминализирани. Предвидени са и изключения за хуманитарна помощ при определени условия, както и за някои дейности на адвокати при защита и представителство на клиенти.

Представители на парламентарни групи, подкрепили проекта на първо четене, също признаха, че част от текстовете се нуждаят от сериозна прецизност. Беше изразено опасение, че прекалено общи формулировки могат да доведат до криминализиране на дейности, които сами по себе си не нарушават санкциите.

„Възраждане“ гласува против законопроекта. Петър Петров заяви, че парламентарната група ще запази позицията си и при второто четене.